Кохезионната политика на Брюксел бе замислена да декарбонизира най-бедната икономика в ЕС. Вместо това тя финансира класическия „Парадокс на Джевънс“.
В икономическата наука малко концепции са толкова контраинтуитивни и същевременно толкова устойчиви, колкото Парадоксът на Джевънс. Формулиран още през XIX век от британския икономист Уилям Стенли Джевънс, той гласи, че технологичният прогрес, който увеличава ефективността на използването на един ресурс, води не до намаляване, а до увеличаване на неговото общо потребление. Причината е проста: повишената ефективност понижава реалната цена на услугата, което рязко увеличава търсенето.
В последното десетилетие и половина България се превърна в перфектната илюстрация на този парадокс. Само за последните пет години бяха изляти стотици милиони евро от Кохезионния фонд на Европейския съюз за повишаване на енергийната ефективност в предприятията, транспорта и бита, а преди това милиарди излязоха от националния бюджет за саниране на панелки. Целта на кохезионния механизъм беше ясна – да подпомогне най-енергоемката икономика в ЕС да свие потреблението и въглеродния си отпечатък и да постигне сближаване със средноевропейските стандарти.
Резултатът обаче е точно обратният. Данните на „Електроенергийния системен оператор“ (ЕСО) за първите пет месеца на 2026 г. показват, че вместо да свива нуждите си, страната консумира със 7.18 на сто повече електроенергия спрямо година по-рано. Енергийната интензивност в транспорта расте, а ефектът от мащабната кампания по саниране на многофамилни жилищни сгради е практически незабележим в макроикономическите баланси.
Как грантовият механизъм на ЕС, замислен като инструмент за декарбонизация, се превърна в катализатор на по-голямо енергийно потребление?
Обратен ефект в българските домове
Изсипаните милиарди за саниране на панелни квартали не доведоха до намаляване на консумираната енергия в жилищата. Причината е, че голяма част от обитателите на апартаменти, обновени с пари от националния бюджет и ЕС, впоследствие не спестяват енергия, както прокламират програмите, а подобряват комфорта си на живот.
„Ако преди това са имали един бюджет за сметки на енергия, те го запазват за по-голяма консумация и повишаване – например – на стайната температура в дома си зимата или за охлаждане през лятото“, обяснява пред Mediapool Драгомир Цанев, директор на Центъра за енергийна ефективност „ЕнЕфект“.
Вместо да намалят сметките си, хората просто отопляват помещения, които преди са стояли по-студени, и масово инвестираха в климатици за летния сезон. Този стремеж към топлинен комфорт бе подхранен и от паралелните европейски програми за подмяна на стари печки на твърдо гориво с термопомпи и климатични системи. И докато по програма „Околна среда“ бяха отчетени 101 ГВтч спестена енергия от намалената употреба на въглища в домакинствата през 2024 г., същите тези нови климатици натовариха електроенергийната мрежа.
Допълнителен фактор е икономическият растеж от 3.4% през 2024 г., който доведе до туширане на ефекта от обновяването на предприятия. Своя принос дава и вътрешната градска миграция и преместване на семейства в по-големи, макар и по-модерни и енергоефективни жилища. Потреблението се движи и от лавинообразното навлизане на нови електроуреди в бита.
„Ако преди десет години съдомиялни са имали 5 процента от домакинствата, днес с такива уреди разполагат 15 на сто“, коментира пред Mediapool Ивайло Алексиев, директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР).
Домакинствата използват днес повече електроуреди, сн. GettyImages
Статистическата фасада на спестяванията
На този фон официалните отчети за енергийни спестявания изглеждат оптимистични, но по-дълбок поглед в методологията разкрива сериозни системни пропуски. Според АУЕР през 2024 г. са постигнати икономии от близо 674 ГВтч спрямо предходната година. Анализът обаче показва, че голяма част от този резултат е счетоводна фикция: той се дължи на срива с над три пъти на нетния износ на ток от България. Когато производството и транзитът на електроенергия спадат, автоматично се свиват и физическите загуби по преносната и разпределителната мрежа. Тези „случайни“ спестявания се пишат в актива на мрежовите оператори, без зад тях да стои реална инвестиция в енергийна ефективност.
Проблемът се задълбочава от пълната децентрализация и липсата на единни стандарти при отчитането. От Института за енергийна ефективност посочват, че няма унифицирана методика, по която задължените лица да доказват икономиите си.
Операторите ползват собствени модели, заверявани от външни одитори, или консултанти им правят одитите, което отваря вратата за:
- Изкуствено раздуване на постигнатите резултати;
- Риск от двойно отчитане на едни и същи мерки;
- Липса на реална верификация дали спестяванията съответстват на реалното физическо потребление, а не са на „хартия“.
Промишленост на две скорости
От данните на АУЕР излиза, че единственият съществен принос е на индустриалния сектор, който между 2010 и 2024 г. е подобрил енергийната си ефективност с 26 на сто.
Само преди два дни обаче европейската статистическа служба излезе с коренно различни данни за енергийното потребление на българската промишленост за същия този период. Според тях за въпросните 14 години заводите у нас са намалили консумацията си на енергия с едва 0.9 на сто и страната ни е на последно място в Евросъюза по енергийни спестявания от промишлеността.
А големи и средни предприятия усвоиха в последните години стотици милиони от еврофондовете, за да подменят амортизирания си технологичен парк. Нещо повече – за да се спасят от високите борсови цени и мрежовите тарифи, предприятията инсталираха около 100 MВ възобновяеми енергийни източници за собствена консумация. По този начин те елиминираха загубите по преноса на енергия на големи разстояния, но ръстът на икономиката „изяжда“ спестяванията на ток, природен газ и други горива от предприятията.
Предприятията продължават практиките, въведени с евросредства, защото виждат смисъла от тях, сн. GettyImages
Но докато големият бизнес поддържа дългосрочна политика чрез енергийни мениджъри, малките и микрофирмите изоставят тези практики в момента, в който изтече задължителният срок за мониторинг на европейския проект. В резултат българската икономика остава критично енергоемка – тя изразходва три пъти повече енергия от средноевропейските нива за генериране на един евро БВП, по данни на Евростат.
Черната дупка с транспорта
Най-зле остава положението при транспорта – там не само не се отчита никакво подобряване, но и значително се увеличава потреблението на енергия – с цели 12 процента. Това се дължи най-вече на повечето лични превозни средства, но и на ръста на автомобилните превози на фона на продължаващия спад на дела на жп транспорта в товарните и пътническите услуги. А железниците са не само по-екологичен транспорт, но и с по-малко потребление на енергия, тъй като токът е с по-нисък интензитет от дизела и бензина.
Оказва се, че никакъв принос в намаляването на използваната енергия от горива нямат и стотиците милиони евро, предоставени по оперативната програма „Околна среда“ 2021-2027 г. за подмяна на старите градски автобуси на дизел в редица общини с нови електрически или на тролейбуси с по-модерни и енергийно ефективно.
Грантова зависимост и административен отказ от контрол
Големият структурен порок на кохезионния модел в България е, че той създаде пълна зависимост от безвъзмездното финансиране (грантовете) и не успя да генерира пазарни стимули за частна инициатива.
„Независимо от налетите милиарди за обновяване на жилищните сгради, не беше отделена и стотинка за оценка на спестяванията, нито на качеството на изпълнение на проектите за саниране“, подчертава директорът на ЕнЕфект Драгомир Цанев.
Държавата се отказа от енергийната паспортизация на сградите. Сертификатите за енергийни характеристики, които по закон трябваше да бъдат задължителни при имотни сделки, днес нямат никаква пазарна стойност и се възприемат от гражданите просто като излишен административен разход. Същевременно над 90% от обитавания жилищен фонд в страната се състои от еднофамилни къщи, които остават извън обхвата на големите програми за саниране, въпреки огромния им потенциал за енергийни икономии.
Според ЕнЕфект, в страната трябва да се въведе централен регистър на спестяванията. Така ще се осигури по-голяма прозрачност относно това как са направени икономиите на енергия и каква част от тях се дължи на реални инвестиции и дълбоко обновяване на технологичен парк или на сгради и каква – от нискоразходни оперативни или поведенчески мерки. Подобна статистика би дала по-ясна представа доколко схемите стимулират реалната декарбонизация и дългосрочно намаляване на потреблението, смятат експертите от центъра.
България е поела ангажимент пред Брюксел да намали крайното си енергийно потребление с 31.67% до 2030 г., а обществените сгради трябва да станат с почти нулево потребление (пасивни). Но реалността е друга – в сектора на услугите и публичните сгради енергийната интензивност днес е с 4.4% по-висока в сравнение с нивата отпреди 14 години.
Докато реформите се случват единствено под натиска на Европейската комисия и се крепят изцяло на грантове, целите за 2030 г. ще останат недостижими. Без въвеждането на строг административен контрол, централен регистър на реалните спестявания и пазарни механизми, които да ангажират личния капитал на гражданите и бизнеса, европейските милиарди ще продължат да финансират комфорта, но не и енергийната независимост на страната.
Владислава Пеева
