Петокласничката Елиф Али от СУ „П.Р.Славейков“ – Кърджали, спечели две престижни литературни награди. Тя завоюва 1 място в Първия международен литературен конкурс-маратон "Моят Левски" 2026 г. и 2 място в Осмото издание на Национален ученически литературен конкурс с международно участие „Николай Лилиев“.

Първия международен литературен конкурс-маратон "Моят Левски" 2026 г. е организиран от Арт салон "Сели", гр. Бат Ям, Израел към ВСОАА, Чикаго, с любезното съдействие на посолството на Република България в Израел.

Стихотворението „Левски“, с което Елиф участва в надпреварата, бе високо оценено т журито сред творбите на 339 участника на различна възраст от няколко страни.

Националният ученически литературен конкурс с международно участие „Николай Лилиев“ е утвърдено творческо състезание за ученици от V до XII клас от страната и чужбина. Чрез него се насърчава писмената изява на младите хора в две категории – поезия и проза. Организира се по повод годишнината от рождението на видния старозагорски поет и създаването на училището, носещо неговото име. Конкурсът е с официален статут и е включен в календара на Министерството на образованието и науката.

С грамоти от Национален литературен конкурс „Повярвай в мечтата“, проведен в гр. Сливен бяха наградени също учениците: Моника Харманлийска и Айтен Сали от 3. клас, Елиф Али – 5. клас и Лара Ибрям и Дилек Исмаил от 6. Клас.

Всички тези талантливи деца са възпитаници на Поетичен клуб „Вдъхновение“, към училище „Славейков“, с ръководител Божидара Ангелова.

Директорът на учебното заведение г-жа Маргарита Демирева връчи наградите на младите таланти и им пожела ново творческо вдъхновение и нови, още по-големи успехи в света на знанието и творчеството.

Теодора ТЕНЕВА

Награденото стихотворение на Елиф Али в международния конкурс „Моят Левски“:
 

МОЯТ ЛЕВСКИ

Моят Левски е пламък, е знак, е съдба несломима,

глас в тъма, светлина над страна поробена, ранима.

Той не търси ни злато, ни власт, ни корона любима,

а народ да изправи със чест, със надежда голяма, незрима.

През Балкана преминава – самин, но със мисъл стоманена,

всяка стъпка е клетва, всяка дума – съдба незабравена.

Не със сабя, а с вяра дълбока, разум и памет огряна,

той разкъсва окови със истина чиста, без рана.

„Равни всички“ – повтаря. И думите падат като камък,

в робска тишина будят сърца, разпалват огън и пламък.

Законът да води, не страхът, не лъжата измамна,

да е чиста републиката – мечта негова, свята, голяма.

И когато въжето скърца – не свършва делото тежко,

смъртта става начало, а името – вечно и нежно.

Защото Левски не умира, а в съвестта ни остава,

като глас, като път, като мярка как чест се спасява.

Ти не си просто образ, застинал в стената със златната рамка,

а си огънят жив, който гони от душите ни всякаква сянка.

И докато те носим в гърдите си – чист, несломим и свободен,

ще пребъде народът ни – в пътя си вечен и в духа си благороден.

Днес ме гледа от избор, от мисъл, от малко решение,

да съм смел или слаб – всяка крачка е мое продължение.

Моят Левски е вътре във мен – не портрет, не легенда,

а живот, който иска морал, отговорност, смелост и надежда.

Кърджали бг вести