Причинителят на заболяването е бактерията салмонела, която принадлежи към семейство Enterobacteriaceae. Причинява човешки гастроентерит и може да обитава животни, земноводни и влечуги. Предаването на салмонела на здрав гостоприемник става чрез консумация на замърсена храна и вода.
Годишно в световен мащаб се регистрират около 200 милиона до 1 милиард случая на инфекции със салмонела, с 93 милиона случая на гастроентерит и 155 000 смъртни случая. Тежестта на инфекцията при хората варира в зависимост от серотипа на бактериите и имунния статус на гостоприемника.
Как се заразяваме?
Причинителите са факултативни анаероби, Грам-отрицателни неспорообразуващи бактерии. Съществуват само два вида от рода - Salmonella enterica u Salmonella bongori. Първият е основният причинител на заболявания. Серовари typhi и paratyphi водят до тифоидна салмонела, причиняваща коремен тиф и паратиф. Други серовари на Salmonella enterica водят до класическите салмонелози.
Салмонелите са един от основните причинители на остра бактериална диария. Данните на Европейския център за контрол на заболяванията сочат, че салмонелозата е второто по честота заболяване, причинявано от храни - основно контаминирани яйца, млечни продукти, меса и др. Източник на бактериите са животни, болни или заразоносители, които отделят с фекалиите си вегетативни форми.
Много от животните селскостопански и домашни любимци пренасят бактериите безсимптомно. Човек се заразява по фекално-орален механизъм, чрез контактно-битов път при консумиране на контаминирани хранителни продукти, които или са недобре измити, или не са преминали адекватна термична обработка. Най-рисковте хранителни продукти са плодове и зеленчуци, яйца, млечни произведения, меса и др. Човек също може да бъде източник на инфекцията.
Как навлиза в организма и каква е изявата?
Способността на Салмонела да причинява заболяване зависи от няколко фактора – капацитета за инвазия, бактериалното натоварване, гените, свързани с вирулентността и избягването на имунния отговор на гостоприемника. Заболяването започва с поглъщане на бактериите от замърсена вода или храна. Инфектиращата доза е сравнително висока в сравнение с шигелозата.
Салмонелите, които са останали живи въпреки киселинността в стомаха, достигат червата и се прикрепят по чревната лигавица. След това навлизат в ентероцитите и започват да отделят токсини, като това предизвиква възпаление. Ендо- и екзотоксините активират секретирането на вода в чревния лумен и ускоряват чревната моторика. В следствие се появява водниста диария, коремни болки и интоксикация.
В някои случаи бактериите преминават чревната лигавица и достигат до мезентериалните лимфни възли, а от там навлизат в кръвообращението. Така причинителят може да достигне в редица тъкани и органи. Появяват се абсцеси в черен дроб, слезка и бъбреци. Състоянието е тежко с изразена интоксикация.
Инкубационният период е от 5-6 часа до 3 дни. При гастроинтестиналната форма се изявява като токсикоинфекция с остро гадене, повръщане, множество воднисти изхождания и повишена температура. Изхожданията се увеличават и може да са с примеси на слуз и кръв. Кожата и лигавиците стават сухи и ако не се пристъпи към рехидратация, може да се достигне до хиповолемичен шок.
Малък процент от пациентите развиват генерализирана форма, която протича с фебрилитет над 38 градуса, повишени трансаминази и иктер. Някои от тях може да имат локализирани огнища. Много редки усложнения са ендокардитът и артериитът, но могат да доведат до смърт, ако не се лекуват.
Как да диагностицира и лекува?
Златният стандарт за диагностициране на салмонелозна инфекция е посявката, като тя може да е от фецес, кръв, урина и други. При съмнение от менингит се търси в ликвор. По-новите диагностични методи включват тестове с полимеразна верижна реакция (PCR) - по-застъпена в изследователските лаборатории и става все по-често срещана в клиничната обстановка.
В повечето случаи лечението се стреми да компенсира дехидратацията и електролитните нарушения. Противопоказания са антимотилитетните средства, които удължават инфекцията. Поддържащи грижи са необходими при остра диария и симптоми на дехидратация. При необходимост може да се приложи и антипиретична терапия. Неусложнените форми не се лекуват с антибиотици, с изключение на пациенти под 3-месечна възраст и пациенти с имунокомпрометирани състояния.
При дисеминирано заболяване, началната терапия може да бъде с цефалоспорини от трето поколение като цефтриаксон в продължение на 7 до 10 дни. След като се установи бактериалната чувствителност, антибиотичното лечение може да се премине към азитромицин или флуорохинолон.
В случаи на тежка чревна треска със симптоми на делириум, ступор или шок може да се обмисли допълнително лечение с кортикостероиди. Хроничните носители на бактериите се нуждаят от четири седмици терапия с флуорохинолони за разрешаване на статуса на носителство.
