Според тях огромният мащаб на Вселената прави вероятно еволюцията да е създала интелигентен живот с напълно различна структура и биология
Съзнанието може да съществува в далеч по-разнообразни форми, отколкото човечеството си представя. Това е основната теза на нова научна разработка на философи от Калифорнийския университет и Университета в Антверпен.
Авторите на изследването - професорът по философия Ерик Швицгебел и постдокторантът Джереми Побър - разглеждат възможността във Вселената да съществуват разумни същества, изградени от материали, които нямат нищо общо с познатите форми на живот на Земята.
Според тях огромният мащаб на Вселената прави вероятно еволюцията да е създала интелигентен живот с напълно различна структура и биология.
„Вселената може да съдържа умове, които са по-странни, отколкото можем да си представим“, заявява Ерик Швицгебел.
В статията учените развиват идеята за т.нар. „гъвкавост на субстрата“. Това е философска концепция, според която една и съща функция може да бъде реализирана чрез различни материали. По аналогия с чаша, която може да бъде направена от стъкло, метал или пластмаса, без да губи предназначението си, авторите предполагат, че и съзнанието може да възникне върху различна физическа основа.
Според тях няма убедителни основания да се смята, че съзнанието задължително трябва да бъде свързано с въглеродна биология като тази на Земята.
Изследователите предупреждават и срещу явление, което наричат „тeроцентризъм“ - предположението, че единствено организмите, подобни на земните, могат да бъдат носители на съзнание.
В публикацията се посочва, че ако във всяка галактика съществуват голям брой планети, на които се развива сложен живот, то в наблюдаемата Вселена през цялата ѝ история може да са възникнали огромен брой различни разумни форми.
Авторите смятат, че би било в противоречие с принципа на Коперник да се приеме, че само човечеството или малък брой сходни организми могат да притежават съзнание. Според този принцип Земята и човечеството не заемат привилегировано място във Вселената.
Разработката има отношение и към дебата дали изкуственият интелект би могъл някога да стане съзнателен. Ако съзнанието действително не зависи от конкретен биологичен субстрат, теоретично не може да бъде изключена възможността то да възникне и в изкуствени системи.
По този въпрос двамата автори не споделят еднакво мнение. Джереми Побър смята, че към момента няма основания да се приема, че съвременните компютърни чипове могат да породят съзнание. Ерик Швицгебел обаче е на мнение, че науката трябва да остане отворена към подобна възможност.
Изследването засега представлява работен научен труд и не предлага експериментални доказателства. Вместо това то поставя философски въпроси за природата на съзнанието и за това дали човешкият опит е само една от многото възможни форми на разум във Вселената.
