Да си го кажем направо. Има три избора пред бюджета (не само през 2026 г., но и нататък) – вдигане на данъци, рязане на социални права (и на администрация) или все по-големи дългове. За Бюджет 2026 изборът на „Прогресивна България“ е ясен – нови дългове (към 10 млрд. евро). Но как да се реши дилемата след това? Днес дебатът по темата продължава с първото четене на проектобюджета на Румен Радев в пленарната зала.

Повечето политици и икономисти смятат, че има достатъчно резерви за свиване на дефицита чрез битка с корупцията и съкращения на заплати и бройки в администрацията и в сектор „Сигурност“. Данните обаче показват, че бюджетът няма как да се балансира само с това. Ако консенсусът е, че не трябва да се вдигат данъци, то реформата на социалните системи няма как да мине само със спиране на злоупотребите. Ще трябва да се режат и вече дадени социални права.

И докато в предизборната си кампания премиерът Румен Радев също твърдеше, че няма да вдига данъци, преди няколко седмици заговори за „прогресивна скала“ на данъка върху имотите и предложи вдигане на осигурителните прагове още от август 2026 г. Опозицията видя в това притеснителен сигнал, че вместо да се правят реформи, ще се вдигат данъци. Да не излезе накрая, че обещанията са едно, а реалността – друго?

Разширихме социалната държава с цената на дългове. А сега накъде? 

Ако бюджетът се погледне като разходи по функции, се вижда, че 2/3 от него е всъщност финансиране на социални системи – пенсионната, на социалното подпомагане, на образованието и на здравеопазването. И четирите чакат реформи, за които управляващите изглеждат притеснително неподготвени.

В резултат социалните системи започват да „изяждат“ все повече парчета от бюджетната „пица“. През 2019 г. (последната преди пандемията и обръщането на курса на бюджета, приключила с касов дефицит от 1% от БВП, но с излишък от 2.1% по Евростат заради покупката на F-16, б. р.) делът на разходите по най-голямото перо - „Социално осигуряване, подпомагане и грижи“, беше 11.9% от БВП. За 2025 г. са отчетени 15.8% от БВП, а за 2026 г. финансовият министър Гълъб Донев планира леко да ги успокои до 15.4%.

Всички останали сектори са почти на нивото от 2019 г., с изключение на образованието и здравеопазването, които също леко са се покачили като дял от БВП – с по 1 процентен пункт. Има по-отчетлив ръст (с 0.8 пр. п.) и при МВР.

Разширяването на социалната държава от 2019 г. насам се случи по две основни линии – повишаване на адекватността на пенсиите (с основен принос на Асен Василев) и на подкрепата за хората с увреждания през месечните социални помощи и личните асистенти (с основен принос на ГЕРБ).

Факт е, че в първите 20 години от началото на новия век социалната държава в България беше силно свита и цената на бюджетната стабилност тогава беше платена именно от пенсионерите, хората с увреждания и семействата с деца, които са и сред най-зависимите от държавното преразпределение. Неслучайно през 2019 г. адекватността на пенсиите беше достигнала непоносимо ниско дъно – 38.8% брутен коефициент на заместване на дохода (средната пенсия спрямо средния осигурителен доход). В момента пенсиите са много по-адекватни – коефициентът е повишен до 51.9% за 2026 г. (макар че през 2023 г. беше около 54.3%, което е много добро ниво).

Динамика на адекватността на пенсиите (2015 - 2024 г.)

*Брутният коефициент на заместване на дохода е съотношението между средната пенсия и средния осигурителен доход. Тъй като пенсиите не се облагат с данъци, по-коректно е адекватността на пенсиите да се мери през нетния коефициент на заместване на дохода (тоест средната пенсия спрямо нетния среден осигурителен доход - този без данъци и осигуровки). Графика: НОИ

Ръст на социалните разходи от порядъка на 4-5% от БВП обаче няма как да е просто сбор от злоупотреби (тоест фалшиви диагнози, неистински документи и т. н.). На политиците им е трудно да признаят, че тук по-скоро става дума за предоставени социални права, които сега ще трябва да се отнемат (например да се спрат помощите за някои увреждания, които сега носят финансово подпомагане, да се намали броят на инвалидните пенсии, да се помисли дали да се оставят безплатните учебници за всички и т. н.).

Самият факт, че хората с увреждания, които получават месечна финансова подкрепа тази година, са над 790 000 души, а тези с инвалидни пенсии – около 500 000, означава, че ситото, което държавата законно е разрешила, е прекалено широко.

След големите протести на майките от „Системата ни убива“, през 2019 г. ГЕРБ въведе реформата за хората с увреждания, чиито резултати вече влияят чувствително върху бюджета.

През 2022 г. месечна финансова подкрепа са взимали 651 976 души с увреждания средномесечно, като годишният разход за бюджета е бил 253 млн. евро.

През 2025 г. броят на хората е нараснал до 732 634 души, а разходът за бюджета се е увеличил почти двойно – до 439 млн. евро. От този голям брой, хората с над 90% степен на увреждане са 183 747 души, от които 44 166 са били в най-тежкото положение – над 90% увреждане с чужда помощ.

През 2026 г. социалното министерство планира да плаща месечни помощи на 791 590 българи с увреждания.

Другата социална програма, която се превръща в снежна топка за бюджета, е за т. нар. лични асистенти. Те получават минимална заплата от държавата, за да се грижат за човек с увреждане. Разходите по тази програма са се увеличили от около 10 млн. евро през 2019 г. по данни на Института за пазарна икономика (ИПИ) на 634 млн. евро през 2025 г. по данни на Агенцията за социално подпомагане, и прогресията се задълбочава. Броят на ползвателите на услугата е нараснал от около 15 000 души през 2019 г. на 75 970 души средномесечно през 2025 г. Прогнозата на социалното министерство е броят на тези хора прогресивно да расте – до 87 600 души през 2026 г. (777 млн. евро), 93 300 души през 2027 г. и така нататък.

Извън социалните системи другите по-значими пера в бюджета са отбраната и сигурността – около 5% от БВП. Тук всички виждат резерви в системата на МВР, но също толкова голям въпрос е какво ще се прави със заплатите в отбраната. През 2024 г. всички парламентарни сили без изключение гласуваха автоматизма за заплатите на военните, от който сега се отричат.

Останалото са парите за транспортната инфраструктура и субсидиите в енергетиката и селското стопанство – общо 6.2% от БВП през 2019 г., които растат заради Плана за възстановяване и устойчивост тази година до 7.8%, но новата власт смята да свие до 4.5% през 2028 г.

Няма спор, че тук съмненията за неефективност и корупция са най-основателни. Ясно е, че единственият сигурен начин за спиране на корупцията върви със спирането на самите проекти, от които тя се храни. Но понеже никое общество не може да просперира без инфраструктура и инвестиции, пред властта очевидно има два варианта – или да се затегне контролът върху публичните инвестиции чрез битка с корупцията, или те се извадят от бюджета и да се оставят на частния сектор. 

Какви са рисковете? 

Очевидно е, че със сегашната си данъчна система България няма как устойчиво да финансира случилото се в последните години разрастване на социалната държава. А тепърва ни чакат повишени разходи за отбрана (от сегашните около 2% до 5% от БВП), демографски трусове, и то в момент, когато страната продължава да има нужда от разходи за развитие – за инфраструктура, технологии, образование.

България е сред страните в ЕС, които събират най-малко данъчно-осиурителни приходи (30.5% от БВП през 2024 г. според Евростат) при средни за съюза около 40%. Само Малта (29.3%), Румъния (28.8%) и Ирландия (22.4%) функционират с по-малки вноски от населението и бизнеса си.

Приходите от данъци и осигуровки в държавите от ЕС през 2024 г. (като дял от БВП)

Източник: Евростат

Ниското облагане у нас - 10% плоски данъци върху печалбата и върху доходите, бе въведено с реформата през 2007/2008 г. В следващите години бяха намалени и осигуровките. Целта бе да се стимулира конкурентоспособността на икономиката в момент, когато България излизаше на големия европейски пазар, и то насред глобална финансова криза. Сега световната икономическа ситуация не е много по-лека и страната не може да си позволи да се откаже от конкурентните си предимства в данъчното облагане.

На този фон премиерът Румен Радев вече обяви, че обмисля вдигане на данък „сгради“ по прогресивна скала. Логично е скъпите или луксозни имоти или пък собствениците на повече от един имот да се облагат с по-висока от стандартната ставка. Въпреки че това не е лоша идея, много хората са против данъците да се вдигат, преди да са видели реформи, защото няма гаранция, че дори да се съберат, парите няма да се откраднат.

Иначе е факт, че облагането на имуществото в България значително изостава. Всички знаят, че данъчните оценки не са повишавани от 15-20 години, въпреки че цените на жилищата са се вдигнали повече от два пъти за периода и че притежателите на имоти не могат да се броят за уязвими групи, които бюджетът трябва да щади.

В последния си доклад от януари 2026 г. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) категорично препоръча България да повиши данъците върху имотите, „тъй като е доказано, че те са ефективни по отношение на растежа и спомагат за смекчаване на циклите при цените на жилищата“. В момента България събира от данък „сгради“ едва 0.2% от БВП, което е един от най-ниските дялове в ЕС и е значително под нивата в съседни държави като Гърция (2% от БВП през 2023 г.), пише в доклада. Мярката би могла да донесе осезаем фискален ефект, да намали дефицита, да осигури ресурс за така нужното съживяване на окаяната общинска инфраструктура, но не и без доказани резултати в битката с корупцията.

Стои и проблемът с администрирането на плащането. Данък „сгради“ е общински данък, а прехвърлянето на местните данъци за събиране от общините се оказа лошо решение. Според ОИСР това е довело до спад на събираемостта с 30-35%. Местната власт няма ефективността на НАП при събирането на удръжките и още повече – няма обща система, през която да контролира кое жилище е основно, а това в момента дава 50% отстъпка от облагането.

Според ОИСР България има нужда от смяна на данъчните оценки като база за облагане. „България трябва да премине към система за данъчно облагане на имотите въз основа на стойността – модел, прилаган в много страни от ОИСР – която отразява по-точно стойността на земята и би била по-прогресивна и ефективна“, пише ОИСР.  

Другата стъпка, от която „Прогресивна България“ не смята да се отказва, е повишаването на минималните осигурителни прагове, както и на максималния. На пръв поглед мярката изглежда логична, защото даже с ръста на праговете осигуровките за пенсии ще покрият едва 45% от разхода на НОИ по това перо. Къде по-ниско може да се падне? По данни на НАП за 2024 г. около 1 милион от 2.5 работещи у нас са с трудов договор на или под минималната работна заплата. „България следва редовно да актуализира максималните и минималните осигурителни доходи в съответствие с развитието на заплатите“, пише още в доклада на ОИСР. Освен това за работещите вдигането на праговете е много по-добрият вариант от вдигането на самата осигуровка, защото първото поне носи осигурителни права, за разлика от второто.

Според работодателските организации обаче вдигането на минималните прагове е отживелица и са тежест както за малкия бизнес, така и за браншовете, които носят най-висока добавена стойност на икономиката и съответно дават заплати, близки до максималния осигурителен доход.

Очевидно е, че дилемите пред бюджета са много сериозни. За 2026 г. кабинетът „Радев“ отказа да действа по-смело и избра най-лесния път – да тегли дълг. Това обаче не отменя трудния избор за 2027 г. - рязане на социални права и заплати в администрацията, вдигане на данъци или затъване в още дългове. 

Цветелина Соколовa