Ябълката на раздора - "случаят Енчев"

Седнах да пиша този текст, провокиран от разгорялата се дискусия по повод започващата следващата седмица „Южна пролет”. В „Хасковска Марица” вчера, а днес в „Новинар юг” се появиха цели страници по темата. Всъщност, провокиран съм именно от днешната публикация, озаглавена „Вдълбочаващата се „Южна пролет”. В нея има една проста лъжа и една сложна провокация. Лично към мен.

И понеже съчетаването на просто и сложно обикновено изисква дълго обяснение, ще трябва да припомня за какво става въпрос.

Става въпрос за „случая Енчев” – наградата „Александър Паскалев”, която община Хасково връчва по време на „Южна пролет” за цялостен принос към литературата и културата в региона. През 2008 година лауреат на тази награда стана Иван Енчев – автор с повече от скромни литературни постижения, да не кажа по-силни думи. Това предизвика ожесточени дискусии, лични нападки и спор за самия статут на наградата, чийто паричен еквивалент впрочем е 1000 лв.

Вчера в „Хасковска Марица” бе публикуван материал на Тодор Коларов, в който той описва „тъжната сага „Южна пролет”. Почти една трета от текста му бе цитат от две публикации в „Новинар юг” от 2008 година. Автор на едната бе Божидар Грозев, а на другата – аз. В тях се изразяваше мнение, че присъждането на тази награда на псевдописателя Иван Енчев всъщност е подигравка с „Южна пролет”, с Хасково, и с името на самия Александър Паскалев. „Новинар юг” днес отупва от праха тези два материал и ги публикува отново. Под своя текст бих се подписал отново, предполагам, че Грозев под своя – също.      

И тук вече идват простата лъжа и сложната провокация. Лъжата в „Новинар юг” гласи, че председател на журито за наградата „Александър Паскалев” тази година е Трендафил Василев, миналогодишен лауреат и издател на Иван Енчев.

Грозев, Трендафил Василев НЕ Е председател на журито. Тази лъжа бе тиражирана в нета от бившето ти протеже в „Новинар юг”. Понеже на малкия човек и лъжите му са малки, затова не съм им обърнал внимание. Но повторени от теб, те вече стават големи. Председател на журито тази година е Николай Петев, шеф на Съюза на българските писатели.

Предполагам ще се съгласиш, че това е по-малкото зло.

Във верността на този факт можеш да се убедиш, когато обявят носителя на наградата „Паскалев” и, предполагам, журито, което го е избрало.

Засега трябва да се задоволиш  с аргумента, че ако Трендафил Василев бе шеф на това жури, аз нямаше да съм в него.

Сложната провокация пък се съдържа в следното изречение в „Новинар юг” – „Времето... времето брутално променя нещата – един от критикуващите през 2008-а вече е член на журито за наградата „Паскалев”, а издателят на „случая Енчев” и неин предишен носител е шеф на същото това жури”. Подтекстът е обвинение в конформизъм. Към мен лично. А думата „брутално” е намек за заглавието на новия ми роман „Брутално”, който предстои да излезе през месец май.

За шефа на журито изяснихме. Оставам аз. И казвам: Абсолютно никакъв компромис с убежденията си не съм допуснал по време на обсъждането в журито. Всъщност аргументите в тогавашния ми материал, публикуван отново днес, ги повторих пред останалите членове на това жури, достатъчно категорично, смятам. Името на лауреата тази година ще го докаже по безспорен начин. Що се отнася до тезата на „Новинар юг”, че трябва да се промени статутът на наградата и да се удостояват не само литератори, но и художници, архитекти, актьори, музиканти, точно същите думи казах и по време на обсъждането. Дали ще се вслушат в тях, е отделен въпрос.

Аргументът за днешната публикация в „Новинар юг” е „Тъй като държим да кажем цялата истина за „Южна пролет”, си позволяваме да препечатаме двата текста от броя ни от 25 април 2008 година”.

Както, надявам се, читателят се е убедил, първо – това не е истината, и второ – не е цялата.

Тодор Кръшков

Б. а. Уводното каре на материала „За вдълбочаващата се „Южна пролет”, откъдето са взети цитатите, не е подписано, но в него личи почерка, или поне диктовката на шефа на вестника Божидар Грозев.