Майката пита Иванчо:
— Защо плачеш?
— Сънувах, че училището е изгоряло.
— Не плачи де, това е само сън!
— Плача точно за това…

Учебен час в училище:
— Марийке, излез на дъската и отговори на някои въпроси от домашното.
— Не мога, госпожо, моят адвокат ме посъветва да не отговарям на въпроси, чиито отговори може да се използва...

Учител пита в час по зоология:
— Иванчо, към кое семейство се отнася кобрата очиларка?
— Към семейството на късогледите – отговорил ученикът.

Учителят влиза в час и казва:
— Всички идиоти да станат… Иванчо мислил мислил и станал. Учителят го попитал:
— Иванчо защо стана?!?
Иванчо му казал:
— Еми беше ми жал да ви гледам сам…

Забележка в бележника на Иванчо: „Пее в час по музика“.

- Харесва ли ти новата учителка?
— Харесва ми, татко. Тя е млада и хубава, но не е интелигентна.
— Защо мислиш така?
— Защото за всичко пита мен!

Учителка изпитва ученик.
— Разкажи урока!
Ученикът мълчи.
— Кажи поне заглавието на урока!
Ученикът мълчи.
— Какъв предмет учим сега?
Ученикът мълчи. По едно време от задния чин се чува глас.
— Леле!...

Марийка, настроена романтично, смачква лист хартия и улучва Иванчо по главата:
— Хед шот. Хи хи
Иванчо взима енциклопедията и със засилка тресва Марийка по лицето:
— Фейсбук. Е…

- От днес ще смятаме с компютри! – казва учителката на първокласниците.
— Супер! – радват се децата.
— Така, кой ще ми каже, колко ще бъде ако се прибавят пет компютъра към дванадесет компютъра.

- Петърчо, какъв искаш да станеш като порастнеш?
— Полицай.
— А ти, Сашко?
— Бандит, за да можем пак да си играем заедно

- Мъжо, говорих с класната на нашия син.
— Какво каза тя?
— Дисциплината му била образцова.
— Шегуваш се?
— Кротко си… изтрезнявал на задния чин.

В класа идва инспектор и пита децата:
— Можете ли да познаете на колко години съм?
— На 30! – обажда се Иванчо.
— Как позна?
— Ами аз съм на 15 и майка ми ми казва, че съм полуидиот.

- Мамо, всички в училище говорят, че съм лъжец!
— Иванчо, че ти даже на училище не ходиш!

Иванчо тръгнал за училище. Майка му го спряла и му казала:
— Иванчо, ето ти 50 стотинки за закуска.
Той отговорил:
— Благодаря ти, мамо – и ги изял.

- Иванчо, защо вчера не си бил на училище?
— Ами учителката имаше рожден ден и реших да й направя подарък.
— Какъв подарък?
— Ами не отидох на училище.