Съдията казва на обвиняемия, който е осъден на 115 години затвор:
- Не се отчайвайте! Ние не сме бюрократи - ще излежите колкото можете!
- Обвиняеми, шестима свидетели пред съда потвърдиха, че точно вие сте извършили обира! - казва съдията.
- Господин съдия, ако знаете на мен какви ми ги наприказваха за вас шейсет души, ама аз не им вя...
В съда:
- На съда всичко е ясно. Да влезе убития.
- Днес излизате на свобода - казва директорът на затвора на затворника. - Надявам се, че ще започнете честен живот.
- Ох, господин началник, не съм в такава възраст, в която мога да си позволя експери...
\"…и тогава обвиняемият започна да ми къса дрехите…
Скъса ми чорапогащите и бикините, но полата не я скъса, защото си я бях свалила предварително.\"
- Подсъдими, какво правихте на 22 ноември в 10 сутринта?
- Ами господин съдия, бях тук и ви обяснявах какво съм правил на 5 юни в 8 вечерта…
Двама току-що заловени престъпници си говорят:
- Абе имаш ли някой познат в полицията да ни измъкне оттук?
- Ами имам един познат ама…
- Кой?
- Брат ми, от две седмици е в следствения арест.
- Подсъдими, как можахте да нанесете двайсет прободни рани с ножа право в сърцето? Това е невъзможно!
- Искате ли да ви покажа?
В съда. Съдията разпитва свидетел.
- Какво направихте, когато видяхте как тази жена удря с ютия мъжа си по главата?
- Звъннах на своята годеница и й казах, че съм размислил за сватбата.
Две мутри с голяма мъка разбили касата на едно чейнджбюро.
Прибрали пачките с банкноти и ги занесли в скривалището си.
- Хайде да ги преброим - предложил единият.
- Защо ти трябва! - отговорил уморено...
Двама бягат по улицата и мъкнат торби с пари, а зад тях ги гони полицията. Единият вика на другия:
- Казах ли ти аз - като забогатееш, веднага ти се появяват някакви проблеми…
Затворник получава писмо от жена си:
"Мили мой, реших да посея марули в задния двор. Кога е най-подходящото време?"
Тъй като знаел, че охраната на затвора чете писмата, мъжът отговорил:
"Мила моя, как...
- Защо набихте съседа си?
- Защото иначе сега щяхте да питате него защо е набил мен.
- Тридесет години затвор? - извиква осъденият. - Но, господин съдия, аз съм на шейсет и осем години!
- Съдът не иска от вас невъзможни неща. Изкарайте, колкото можете!
- Обвиняеми, разкажете как ранихте вашия приятел.
- Исках просто да прогоня от челото му комар.
- Но защо за това използвахте бутилка?
- Нямах време да разсъждавам, защото комарът можеше да отлети.