19 °C

Има ли смисъл добротата от еволюционна гледна точка?

Наскоро отбелязахме Световния ден на добротата. Непрекъснато биваме насърчавани да се държим вежливо, дарявайки кръв, почиствайки общата микровълнова фурна на работа или трудейки са като доброволци в домове за стари хора, пишат в материала си Ева Крокоу, Андрю Колман и Бриони Пулфорд.

Разбира се, и без насърчения, и международни дни, добротата и безкористността са широко разпространени сред хора и животни. Много хора даряват за благотворителни каузи и се чувстват значително по-щастливи от този факт. В животинското царство, много видове демонстрират доброта, като се въздържат от насилие, когато уреждат конфилкти. Те използват сравнително безобидни бойни средства. Един типичен пример за това са мъжките раци, конкуриращи се за подходящ дом, които обаче никога не се нараняват един друг с огромните си щипки. Гърмящите змии също спорят помежду си, но никога не се хапят една друга. Боноботата си помагат едно на друго, без дори да бъдат помолени.

 Ползите от доброто отношение са очевидни, мотивите за добрината – не толкова. Всъщност самото съществуване на добротата и алтруизма противоречи на еволюционната теория на Чарлз Дарвин, основана на естествения подбор, според който оцеляват само най-силните. Например безкористното поведение на мравките, които защитават колониите си от опасни хищници, представлява проблем, който самият Дарвин е смятал за "непреодолим и пагубен за цялата ми теория"

Как е еволюирала добротата – и защо не е била елиминирана чрез естествения подбор? Множество теоретици са се занимавали с проблема през годините. Ще разгледаме някои от най-интересните идеи.

Най-ранните теории, от времето на Дарвин до 60-те години на миналия век, се опитваха да обяснят еволюцията на добротата по следния начин: отделните индивиди си сътрудничат за доброто на групата или вида, независимо от личните жертви. Тази теория бе единственото обяснение в продължение на десетилетия, но сега се приема със скептицизъм. Като за начало как изобщо сътрудничащите си общности, които очевидно са оцелели по-добре от конкуриращите се, са успели да еволюират ?

Част от отговора ни дава теорията за гена на егоизма, според която естественият подбор фаворизира добротата към близки роднини, които приличат на нас и споделят същите гени. Помощта към роднини е начин да предадем копия от нашите собствени гени, тя облагодетелства помагача в зависимост от това доколко свързан е той с получателя.

Това обаче не обяснява добротата към хора, с които не споделяме общи гени. В случаи на несвързани по никакъв начин индивиди, се появява нова теория – на реципрочния алтруизъм. Тя се базира на следната идея: “Ще почеша гърба ти, ако ти почешеш моя”. Това е стратегия от която печелят и двете страни. Ако двама, несвързани по никакъв начин хора, се отнасят вежливо един към друг, те създават взаимоотношения на сътрудничество, изгодно и за двете страни. Всъщност определени социални емоции като вина, благодарност и състрадание може да са еволюирали именно, за да открият и избегнат опити за измама в системата и по този начин да насърчат взаимоотношенията на реципрочност, толкова важни за човешката еволюция.

Тази теория обаче не обяснява добротата към непознати, които едва ли ще видим някога отново. В подобни еднократни взаимодействия, добротата може би е резултат от непряка реципрочност. Това се случва, когато наблюдаваме как хората се отнасят добре към другите и затова и ние решаваме да проявим вежливост към тях. Доказателства от живия живот, сочат че хората са по-склонни да помогнат на непознат, ако преди това те самите са станали свидетели на проява на доброта. В крайна сметка всички са мотивирани да си създадат репутация на доброта, чрез вежливо поведение. Подобна репутация е много вероятно да извади и нечия друга добра страна на показ и да доведе до дългосрочни ползи.

Това не обяснява добротата, когато липсват наблюдатели. Тук се намесва концепцията за алтруистичното наказание. Тази теория твърди, че някои хора имат непоколебим инстинкт да наказват грубите и егоистични хора, като ги пренебрегват или директно се конфронтират с тях. Такова наказание е "алтруистично", защото осигурява обществено благо, за което наказателя плаща определена цена от гледна точка на времето, усилията и възможния риск от отмъщение. Известни са доказателства за алтруистично наказание при голям брой народи и култури. Рискът да пострадате от алтруистично наказание следователно функционира като социален натиск да бъдете мил - дори когато никой не може да види как го правите.

 Взети заедно, тези теории сочат, че не е задължително добротата да противоречи на концепцията за естествения подбор на Дарвин. Добротата е рационална. Но нейната рационалност подкопава очарованието на спонтанността ? Дали добротата не е само внимателно прикрит поведенчески израз на егоизма? Съществува ли изобщо алтруизъм?


 


 




Коментирай

За да добавите коментар, трябва да ползвате браузър с поддръжка на JavaScript или да позволите използването на JavaScript в браузъра си, ако то е спряно.
Впишете се с профила си, за да използвате разширените възможности при писане на коментари!
Екипът на Dimitrovgrad.bgvesti.NET ви благодари, че използвате кирилица. Отговорността за коментарите е на коментиращите. Сайтът не носи отговорност за коментарите, тъй като модераторите нямат техническа възможност да проверяват коментари 24 часа в денонощието. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обида на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от редакторите на сайта при установяването на този факт. Можете да докладвате за нередности и неподходящи коментари с иконата след "Отговор" - "Докладвай за нередност"

Във формата се използва анти-бот защитата на Google reCAPTCHA.

Хороскоп за 23.03.2019

Овен
Телец
Близнаци
Рак
Лъв
Дева
Везни
Скорпион
Стрелец
Козирог
Водолей
Риби
Моля, изберете зодия
Последни новини