Щирлиц върви посред нощ из гората. И изведнъж вижда - от храстите просветват две очи.
- Мюлер! - мисли Щирлиц.
- Ти си Мюлер - мисли вълкът.

Мюлер разбира, че в Гестапо има руски шпионин. Вика всички на разпит.
- Кой е шпионин? - крещи Мюлер.
- Той! - Щирлиц сочи Калтенбрунер.
- Щирлиц, знаеш, че не е вярно, защо? - удивен е Калтенбрунер....

Мюлер си вървеше по коридора, когато ненадейно нещо твърдо се опря в гърба му.
- Пистолет! - помисли си Мюлер.
- Близо си, сладур… - помисли си Щирлиц.

На 12 септември Путин звъни по директния и защитен от подслушване телефон на Осама Бин Ладен и казва:
- Щирлиц, този път прекали!

Щирлиц самодоволно крачеше по "Фюрерщрасе" и нищо не издаваше че е руски шпионин, с изключение на руската му униформа и парашута, който се влачеше след него…

Щирлиц отваря вратата - светлина.
Затваря вратата - мрак.
Пак отваря вратата - пак светлина.
- А-ха! Хладилник! - досети се Щирлиц.

Край Щирлиц бавно премина немски моторен патрул.
"Рокери" - помисли си Щирлиц.
"Металист" - помислиха си немците.
А Щирлиц гордо продължи да крачи по "Фюрерщрасе", окичен с медали върху съветската си...

Щирлиц си плуваше, когато видя чифт жълти очи във водата.
- Мюлер! - помисли си Щирлиц.
- Отчасти… - помисли си крокодилът.

Щирлиц отваря с труд очите си и си мисли:
"Ако съм у тях съм щандартен фюрер Щирлиц, а ако съм у нас съм полковник Исаев".
- Ама, че сте се натряскали, Вячеслав Тихонович!

Щирлиц трябва да се срещне със свръзката си от Русия в някакъв германски бар. Отива, сяда на бара и казва:
- 100 грама водка.
- Нямаме, вчера свърши.
- Тогава сто грама коняк.
- И коняка свърши.
- Едн...