„Добре че е Skype, че да си виждам правнучето - италианче. Непрекъснато съм пред компютъра. Бебе е - само на 24 дни, и е последното от петте ми правнучета“, разказва с почитаемост към технологиите 72-годишната баба Бонка Добрева. Тя е щастлива майка на две дъщери, баба на четири внучета и пет правнучета. „Труден, но много щастлив ми беше животът на младини“, казва беловласата жена. „Със съпруга ми, докато беше жив, живеехме и отгледахме децата си с голяма любов. Споделяхме си немотията“, добавя още баба Бонка. Цял живот заедно с мъжа й са били миньори, затова за себе си има самочувствието, че е „мъжка жена“, държелива и оправна.
На гърба на 72-годишната си възраст носи десетки истории, но най-мили са й спомените свързани с челядта. Бабата от с. Добрич е известна сред комшиите си, че е много окумуш и затова всяка година е начело на ритуала „измиване" по Бабинден. Тя самата е родила у дома си една от щерките, по-малката Веска. Момичето й дошло на бял свят, след като майката цяла ден мъкнала камъни от разтурена плевня. Все искала да помогне някак на мъжа си Тодьо. „Не село сме така. Свикнали сме - млади, стари, все да си помагаме.“, разказва баба Бонка. Вечерта болките я хващат и мъжа й Тодьо тича към дома на местната акушерка. Понеже се било смрачило обаче, съпругът на акушерката не я пуснал да излезе от вкъщи. Тодьо чакал час-два, но тъй като бил на работа нощна смяна, по някое време тръгнал към мината, без да предупреди.
Така баба Бонка трябвало да роди сама. Със сетни сили отишла да повика съседката си, по-възрастната от нея Тодора, да й акушира. Всичко завършило добре и дъщеря й Веска проплакала само минути след като бабата -акушерка пристигнала. Заедно с друга съседка - Баба Дана, прерязали и пъпната връв на момиченцето. Затова бабите трябва да се слушат. Да се почитат и младите да ги тачат, защото винаги може да са ти от помощ, съветва баба Бонка. Покрай внуците си тя е обиколила цяла Италия. Хвали се, че е ходила в Калабрия, а най-красивия град за нея е Венеция. „Когато за първи път видях града на вода, очите ми станаха като паници“, обяснява емоцията от съприкосновението с красотата на Венеция баба Бонка. Като се види с внуците си обаче, бърза да се прибере у дома в с. Добрич. Понеже разполага с интернет и може да ползва Skype, вече й е по-лесно, когато се затъжи за наследниците си.
М. Манолова