Служебно правителство се назначава тогава, когато не може да бъде излъчено редовно правителство по процедурата на чл.99. Това може да стане в началото на конституиране на парламента и по всяко време когато парламентът действа – може да се стигне до правителствена криза (не може да се събере мнозинство което да излъчи висшата изпълнителната власт) тогава парламента се разпуска и президента назначава служебно правителство – едно от най-мощните правомощия на президента, предаде БЛИЦ.

Основните разлики между служебно и редовно правителство са:

- Начинът на избор – служебното се назначава от президента

- Контролът – редовното правителство се контролира от парламента, при служебното правителство контролът е от президента в определена степен

Тези основни разлики пораждат въпросът равни ли са правомощията на редовното и служебното правителство? Въпросът главно се свързва с хипотезата и опасенията дали кабинет назначен и и контролиран от един човек, в период на разпуснат парламент, не съсредоточава опасно много власт.

Този въпрос е предмет на решение на Конституционният съд от 1995 г. което решава проблема по един добър начин. По принцип, от конституционна гледна точка, служебното правителство може да извършва всички действия, каквито може да извършва редовното правителство.

Конституцията не създава друг режим различен за служебното правителство от това на редовното правителство. Но има някои обстоятелства, които поставят служебното правителство в малко по-различна обстановка:

- служебното правителство не може да сключва международни договори, с които да поема финансови задължения, дори и само заради това че парламента е разпуснат

- служебното правителство се съставя с една основна и ясно дефинирана задача – да проведе предсрочни парламентарни избори. Това е неговата основна задача. Това означава че служебния кабинет трябва да се въздържа от приемането на кардинални, важни политически решения, защото не може да създава ангажименти, които в последствие ще изпълнява друг. Парламентарната и политическата етика го задължават да се въздържа от такива крупни ангажиращи действащи – това произтича от парламентарните традиции и морал и от неговата основна задача, отбелязва КС.

КС с това решение приема, че няма императивен конституционен режим за ограничаване на служебното правителство, но добрите нрави и парламентарен морал го ограничават в определен смисъл.