Как биха разказали приказката за Червената шапчица

Едгар Алън По

Край старата, мрачна, обвита в тайнствено-жесток воал гора, над която се носеха тъмни облаци зловонни изпарения и сякаш се чуваше злокобен звън на окови, в мистичен ужас живееше Червената шапчица.


Ърнест Хемингуей

Майката влезе. Тя постави на масата кошница. В кошницата имаше мляко, бял хляб и яйца.
- Eто - каза майката.
- Какво - попита Червената шапчица.
- Ето това - каза майката - ще го занесеш на баба си.
- Добре - каза Червената шапчица.
- И си отваряй очите - каза майката, - вълкът...
- Да - каза Червената шапчица.
Mайката гледаше как дъщеря й, която всички наричаха Червената шапчица, защото винаги ходеше с червена шапчица, излиза. И гледайки излизащата си дъщеря, майката помисли, че е много опасно да я изпраща сама в гората, и освен това тя помисли, че вълкът бе започнал отново да се появява насам, и като помисли така, тя усети, че започва да се тревожи.

Ги дьо Мопасан

Вълкът я срещна. Той я изгледа с оня особен поглед, който опитният парижки развратник хвърля на провинциалната кокетка, която все още се преструва на невинна, ала той вярва на невинността й не повече от самата нея и вече сякаш вижда, как тя се разсъблича, как фустите и една по една падат, и тя остава само по риза, под която се очертават сладостните форми на тялото й.


Джек Лондон

Ала тя беше достойна дъщеря на своята раса, в жилите й течеше силната кръв на белите покорители на света. Затова, без да й мигне окото, тя се нахвърли върху вълка, нанесе му един съкрушителен удар и го подкрепи с класически ъперкът.
Вълкът страхливо побягна. Тя вървеше след него със своята очарователна женска усмивка.


Ярослав Хашек

- Е, и какво направих? - мърмореше си вълкът. - Едно голямо лайно напpавих...


Оноре дьо Балзак

Вълкът стигна до къщичката на бабата и потропа на вратата. Тази врата беше изработена през седемнадесетото столетие от неизвестен майстор. Той я беше изрязал от модерния по това време канадски дъб, беше й придал класическата четвъртита форма и я беше окачил на железни панти, които на времето си може да са били хубави, но сега ужасно скърцаха. По вратата нямаше никакви гравюри, шарки и орнаменти, само на долния десен ъгъл личеше драскотина, за която се разказваше, че Селостен дьо Шаварж, фаворит на Мария-Антоанета и братовчед по майчина линия на бабата на Червената шапчица, е направил със собствената си шпора. Инак вратата беше съвсем обикновена и затова няма да се спираме по-подробно на нея.


Ерих Мария Ремарк

- Ела при мен! - каза вълкът.
Червената шапчица наля две чаши коняк (или ром, уиски, калвадос, сливова, джин, водка и пр.), седна на леглото и вдъхна познатия дъх на коняка и т.н.... В този аромат имаше тъга и умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът, ромът, джинът и т.н. беше самият живот.
- Свършено е вече - каза тя. - Нямам вече на какво да се надявам повече. Аз нямам бъдеще.
Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.


Йордан Радичков

- Ще седна и ще го убия този вълк, драги ми господине. Да не ми е името Спиридон, ако не го убия.
- Ще го убие! - говореха ловците. - Лани сума вълци дойдоха от Турну Мъгуреле и от други места. Имаше и да убиваш, и да гониш, и пак да останат. А тоя взе, че ги уби всичките. А вълците от своя страна взеха, че умряха.
А вълкът беше седнал и шиеше на една шевна машина " Сингер", има такива машини, та като го види ловецът, да си рече: " Брей, то не било вълк, мамка му и вълк, а баба Спиридоница ". Да рече така и да си иде.


Димитър Бежански

Пак сме в гаража на Кирето - аз, Пешо, Гошо и Бухала, пак пием мастика с мезе тиквени семки и пак разсъждаваме. Този път разсъждаваме трябвало ли е оня вълк, след като е изял бабата на Червената шапчица, да изяжда и самата Червена шапчица.
- Трябвало е! - казва Пешо.
- Не е трябвало! - опонира му Гошо.
Работата отива към скандал. Даже на бой намирисва. За да успокоя обстановката се обръщам към Кирето.
- Кире! - викам. - Кажи, бе! Как е според тебе?
Кирето излезе иззад бара, прибра празните чаши, смени пепелника и рече:
- Какво да ви кажа, момчета! Така, като ви слушам, тоя вълк е бил голям ненаситник! Досущ като нашите политици…
Каза го човекът кратко и ясно.

Източник: monitor.bg

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини