Прокуратурата разследва бившия финансов министър Стоян Александров за лихварство, съобщи говорителят на главния прокурор – Румяна Арнаудова, за bTV.

Проверката се води от Софийската градска прокуратура и е започнала на 8 септември. Тя е за периода 2002 – 2016 г.

Пред bTV трима души разказаха, че са вземали заеми от Александров с лихви, включително и скрити, и са им начислявани наказателни лихви от 0,5% за ден просрочено задължение. Един от потърпевшите сключил договор за заем в размер на 306 хил. долара, а получил близо 50 хил. по-малко. 

Проф. Валери Димитров: Наказателният кодекс не е приложим за Александров

За това, което е направил Александров, не са приложими нито Законът за кредитните институции, нито Наказателният кодекс, коментира проф. Валери Димитров, бивш шеф на Сметната палата и преподавател по банково право. 

Той е сключил договори, за които се прилага Законът за задълженията и договорите. Те очевидно са неизгодни за кредитополучателите, но това не е дейност, която е поставена под разрешителен режим. Предоставянето на заеми със собствени средства, когато е по занятие, е поставено под регистрационен режим според Закона за кредитните институции. Регистрацията не е разрешение. Проблемът е, че нито Законът за кредитните институции, нито търговският закон не дават определение какво е „по занятие“.

Николай Ганев, адвокат на един от потърпевшите, показа справка от Агенцията по вписванията, според която между 2002 и 2014 г. Александров е дал над 50 заема като физическо лице.

При 50 заема би могъл да се постави въпросът дали това не е по занятие, призна Димитров. Той повтори, проблемът е в това, че самият банков закон не е дефинирал понятието „по занятие“. „Затова нещата увисват, затова Наказателният кодекс не е приложим. Проблемът е, че няма институция, която да упражнява надзор дали определени лица не извършват тази дейност по занятие“, каза Димитров.

По думите му това може да определи само съдът.

Той каза още, че всичко е законно според Закона за задълженията и договорите, ако е в рамките на договорната свобода, т.е. страните може да договорят всичко, което на нарушава добрите нрави. Ако длъжникът претендира, че договорът е сключен при неизгодни условия, при крайна нужда, противоречи на добрите нрави, той може да го оспори по съдебен ред.