14-дневните новогодишни тържества в Иран кулминират в специален фестивал на 13-ия ден от Ноуруз, наречен Сийздах Бедар, буквално: „на 13-ти – марш навън“.
На този ден иранците фамилно излизат на целодневен пикник сред природата, като опъват палатки, палят барбекю и растилат софри на открито – било в провинцията, било по крайградските и градски паркове, поляни, реки и горички. Вярвя се, че по този начин хората се освобождават от проклятието на числото 13.
Децата играят футбол, бадминтон и пинг-понг, мятат фризби и пускат хвърчила, а възрастните приготвят шиш-кебап, като жените мариноват и набучват месата, а мъжете ги пекат.
Макар и не толкова масово, този традиционен обичай се повтаря и на 50-ия ден от Ноуруз. Тази традиция е на особена почит сред тюркоезичното население от района на гр. Газвин (на запад от Техеран). Тук излизането „на зелено“ се предхожда от религиозен ритуал, на който хората отдават почит и отправят благодарност към Бога за неговото милосърдие.
На този ден за обяд газвинци приготвят „долмадж“ – смесица от надробен сухар, зеленчуци, орехи, пържен лук и краставици. В добавка ядат дини, ядки и плодове, аза вечеря правят „аш“ – гъста супа от варен в зеленчуков бульон ечемик.
Т. Стоянов
