Загадъчен череп от Гърция променя историята на човешката миграция от Африка

Изображение 1 от 5

    Открити в Гърция фрагменти от човешки череп на възраст от 200 хиляди години са от времето на първия, но неуспешен опит на Homo sapiens да се закрепи в Европа.

    Тази удивителна хипотеза веднага предизвика много вълнение и скептицизъм сред специалистите, отбелязва ScienceAlert. 

    Преди около 40 години в пещерата Апидима (Apidima) на западния бряг на Гърция са намерени останки от кости на задната част на череп и са съхранявани оттогава в музей.

    Според новия анализ на тези фрагменти, извършен от екип изследователи от Гърция и Германия, те са принадлежали на индивид с анатомично съвременни черти, живял преди около 210 000 години. Фосилите се оказаха най-древната находка на хора от нашия вид извън Африка.

    Изследването е публикувано в списание Nature.

    През 70-те години на миналия век при разкопки в Апидима са открити частични останки, които могат да принадлежат на шест до осем души от епохата на плейстоцена. Образецът Apidima 2 е идентифициран като фрагменти от череп на неандерталец. Образецът Apidima 1 не е проучен внимателно и също е счетен за неандерталски, без да привлича специално вниманието на антрополозите.

    Но екипът на Катерина Харвати (Katerina Harvati), използвайки лабораторни техники, които разглеждат радиоактивното разпадане на следи от уран в екземплярите, наскоро стигна до заключението, че образците са от различни епохи. Тестовете показаха, че Apidima 1 е на около 210 000 години, а Apidima 2 на около 170 000 години.

    Това датиране предизвика шокиращ обрат в научния консенсус за миграцията на ранните хора в Европа. 

    С помощта на компютърна томография учените реконструират от фрагментите 3D модели на черепите.

    Apidima 2, по-младият череп, изглежда недвусмислено на неандерталец, което се вписва добре с това, което знаем за неандерталците - Homo neanderthalensis - че те са били доминиращите първи хора в Европа в този период на праисторията.

    Но по-старият череп, Apidima 1, е закръглен, което е типично за представителите на H. sapiens, а не за неандерталците с техните удължени в сравнение с нашите черепи.

    Такова ранно присъствие на ранните модерни хора в Европа не е неправдоподобно. Миналата година друг екип изследователи съобщиха за откритието в пещера в Израел на челюст на Homo sapiens и зъби на индивид, който е живял преди около 177 000 до 194 000 години.

    Според новото проучване Леванта и Турция биха могли да са миграционни пътища за ранните съвременни хора, за да достигнат до Югоизточна Европа.

    Заедно с тези открития и генетичните данни показват, че първият изход на нашите предшественици е отпреди 220 хиляди години.

    Така че гръцката находка напълно се вписва в съвременните представи за древните миграции на H. sapiens.

    Ако тази нова интерпретация е вярна, пишат авторите на статията, Apidima 1, е "най-ранното познато присъствие на Homo sapiens в Евразия, което показва, че ранните съвременни хора са се разпръснали от Африка, започвайки много по-рано и достигайки много по-далеч, отколкото се смяташе преди".

    Но както знаем, едно извънредно твърдение като това, изисква извънредни доказателства, а по същество това е само един частичен череп, повреден и деформиран, и „липсва археологически контекст“, признават авторите в новата статия.

    Няма нищо друго - няма каменни оръдия на труда, няма следи от погребения, нищо не подсказва поведение на Homo sapiens.

    „Не разполагаме с предната кост на черепа, лицевите кости, зъбите или зоната на брадичката, всяка част от които може да е по-малко съвременна“ по форма, обяснява Крис Стрингър (Chris Stringer) от Лондонския природонаучен музей, един от авторите на статията. Но пояснява, че екипът е проверил реконструкцията си по много начини и че фосилните фрагменти "със сигурност показват високата и закръглена задна част на черепа, която е типична само за H. sapiens".

    Той отбеляза, че би било полезно да се намерят каменни инструменти, свързани с Homo sapiens. "Ако правилно сме изтълкували доказателствата от Апидима, следите от дейността на тези ранни H. sapiens трябва да присъстват и другаде в археологическите пластове в Европа", заяви Стрингър.

    Всички живи хора днес са произлезли от една група наши предци от Африка, живели преди около 70 000 години. И палеонтологичните, и геномните доказателства за съвременните хора все още показват, че непрекъснатият успех на Homo sapiens отвъд африканския континент е започнал най-вероятно преди 70 000 години.

    Но по-фините детайли от човешката праистория, включително съдбата на групи, които са пристигнали по-рано в Евразия, но очевидно са изчезнали, стават все по-заплетени с всяко ново откритие.

    Източник: nauka.offnews

    Facebook коментари

    Коментари в сайта

    Още новини

    Последни новини