-4 °C

Българите спасяват Одрин, докато лирата потъва

От 30 до 80 или 90% от клиентите на магазини, кафенета, ресторанти и дори аптеки в Одрин и другаде в Източна Тракия не са турци, а предимно българи - спасение за региона в момент, когато валутната криза се задълбочава и заедно с коронавирусната нанася тежък удар на икономиката.

За нарастващата важност на българските туристи пише Хамди Фърат Бююк, кореспондентът за Турция на "Болкан инсайт". Той цитира данни на министерството на културата и туризма на страната, според които над половин милион българи са посетили Турция през август и септември тази година, като повечето са отишли до Одрин или Къркларели, за да пазаруват.

Изследователят на Балканите Атакан Севги обяснява, че макар традицията Одрин да е привлекателен за региона още от края на комунизма, обезценяването на лирата е решаващ фактор, довел до истинска "експлозия" на броя на българските туристи.

Срив за едни, възможност за други

Само тази година лирата загуби 35% от стойността си. Сега курсът ѝ е 9.2 за едно евро или 4.6 за 1 лв. През януари еврото бе 6.1 лири, две години по-рано - 4.5 лири. Според пожелал да запази анонимност журналист от Одрин градът е предпочитан от българи и европейци, защото "парите им струват почти пет пъти повече от нашите" и "могат да купят пет неща в (Източна) Тракия на цената на едно в страната си."

По думите му "е много трудно да се излезе и дори да се върви върви в почивните дни" заради потока чужденци. "Икономиката на региона сега зависи силно от тези български купувачи," а същевременно турският пазар предлага разнообразие "с по-добро качество от много български продукти на същите цени". "Българите сега познават всяко място в града." Друг събеседник, аптекарят Дениз Йозтюрк от Къркларели, преселил се от България през 90-те години, обяснява, че българите са основно от Пловдив, Хасково, Кърджали, Бургас и Варна. Има и етнически турци, които идват при близки и приятели, но повечето са етнически българи.

"Българите започнаха да се стичат в Одрин, след като границите отново се отвориха. Купуват каквото могат, но и се хранят в ресторантите ни. Цялата местна икономика печели," казва Бахри Динар, собственик на ресторант. Обяснява, че заведението му има меня на български; много бизнеси също имат надписи на български, "местните турци учат български, а българите учат турски, за да общуват по-добре".

Ердоан Саръ, собственик на пазар в центъра на Къркларели, обяснява, че 80 до 90% от клиентите му са българи. "Научих български за година, за да предлагам на клиентите си по-добри услуги," обяснява за "Болкан инсайт". "Дори започнах да слагам цени на продуктите си в левове, евро и долари," продължава. По думите му икономиката в Източна Тракия се преобразява - за новите клиенти се отварят и нови магазини и ролята им се усеща "в почти всички сектори".

Не всички местни са доволни - журналистът, пожелал да остане анонимен, обяснява, че в Одрин "трудно можем да направим и крачка отвън", а и продавачите не им обръщат внимание колкото на българите. Продуктите поскъпват, пазаруването остава за живеещите там за работните дни, защото е по-трудно през уикенда, продължава той.

Сянката на пандемията

Докато бизнесът в Одрин и Къркларели жъне ползи от българските купувачи, заплахата от пандемията остава и то не само защото тя затруднява веригата на доставките и понякога наличността при купувачите бързо намалява.

В резултат властите са засилили проверките си, а част от информацията, достъпна в публичната среда, е на български. Изследователят Атакан Севги обаче смята, че заплахата от пандемията е по-сериозна, отколкото показват призивите за социално дистанциране, употреба на маски и добра хигиена. в Одрин например за ден през октомври са отчетени повече случаи, отколкото през целия месец май. Същевременно по претъпканите улици е трудно едновременно да се върви и да се спазва социална дистанция. "Не можем дори да намерим паркоместа за колите си," казва той.

"Преди пет или шест години ходехме в България да пазаруваме, когато парите ни имаха по-голяма стойност, но сега те идват да пазаруват тук по същата причина. Ще продължат да идват, докато турските продукти са по-евтини", казва Атакан Севги, анализатор.

Пред Одрин и Източна Тракия има и още едно предизвикателство - да развие устойчива базирана на туризма икономика с красотата на историята, природата и "дългата си традиция на граничен град", но едновременно с това и да приеме "новата тенденция с българските купувачи сериозно и да създаде нов бранд за Одрин и Тракия".

Източник: dnevnik.bg

Facebook коментари

Коментари в сайта

Хороскоп за 19.01.2021

Последни новини