Какво се постига с промените в Закона за устройството на територията

„Проблемът е, че се върви не към едно опростяване, а към опростачаване на Закона за устройството на територията. Това мнение изрази в предаването „Хоризонт до обед“ на БНР заместник-председателят на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП) Огнян Атанасов. Той коментира промените в ЗУТ след отхвърленото вето на президента. Оттук нататък няма да се допуска въвеждането в експлоатация на сгради без изградена инфраструктура. 

Проектът на МРРБ - добър, лош, беше преминал през всички фази, но текстовете, вкарани между първо и второ четене, създават хаос и безпорядък, посочи  Атанасов.

Главният архитект на София Здравко Здравков защитава промените в ЗУТ, критикувани от гилдията, като „наложителни и безспорни“. В луксозните южни квартали хората газят в калта, казва той.

В нормалните държави първо е инфраструктурата – ток, вода, канал, едва тогава - разрешението за строеж, изтъква Здравков.

Никой не коментира, че с настоящите промени се въвежда допълнителното изискване да се изградят улиците преди въвеждането на обекта в експлоатация. Как ще стане това, ако не са отчуждени, посочва още в позицията си главният архитект на столицата.

По думите му уличната регулация е изключително важна, а Столичната община би инвестирала едва когато цялата собственост върху улицата е придобита.

Не може един закон, който се прилага на територията на цялата държава, да се води от интересите на София, категоричен е Огнян Атанасов, който работи в по-малко населено място. „Това е редовният номер – прави се нещо за София и се прилага за цялата държава“, коментира той.

За арх. Владимир Милков, председател на Камарата на архитектите, някои от одобрените текстове са популистки. Той дава пример с т.нар. разрешение за строеж без проект, за да се облекчи административната дейност.

„Представям си какво ще се получи. Някой ще си копае кладенец на 50 см от комшията, друг ще си направи кокошарника на оградата, трети ще си направи лятна кухня или гараж от подръчни материали, гофрирани ламарини, кори за яйца, найлони“. 

Огнян Атанасов от КИИП припомни, че за голяма част от сградите липсват проекти. Така могат да се декларират за съществуващи изменения вътре в сградите, за които няма документирани детайли.

Трябва да се отчуждават терени за улици и трябва да се изграждат улици, подчерта в предаването „Хоризонт до обед“ Борис Милчев, юрист към Камарата на архитектите. Влезлият в закона текст според него е правилен.

„Но той оголи един много голям проблем, който се премълчава: всички общини в България неглижират отчуждаването, включително Столична община, която е най-богатата наша община. Сроковете за отчуждаване на второстепенната улична мрежа необратимо изтекоха. Тоест общините вече и да искат да отчуждават терени за улици, принудително отчуждаване, нямат тази правна възможност“, коментира Милчев.

Сегашните промени в ЗУТ дават възможност на общините да абдикират от този проблем, категоричен е той. „Да кажеш на хората – оправяйте се сами, сами си придобивайте терените за улица, дарявайте ги на общината“. 

Това ще бъде трудно в малките населени места, където няма инвеститори и пари, за да прояви някой интерес и да има ресурс и възможности да отчужди и изгради улица, за да си въведе сграда в експлоатация, поясни юристът. 

„Тоест там ще имаме блокаж на всяка инвестиционна инициатива, а в столицата ще дадем предимство на натрупалите финанси големи строителни фирми, защото те имат възможност да изкупуват терени в по-голям обхват“.   

Източник: БНР

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Още новини

Последни новини