Кои руски диригенти са свързани с хор „Родна песен“ разказва изложбата, посветена на 100 години бяла емиграция в България

    Изложбата „Ваше благородие, госпожа Чужбина. 100 години бяла емиграция в България“ ще гостува този петък в Регионалния исторически музей в Хасково. Тя е подготвена от Държавна агенция „Архиви“ по инициатива и с финансовата подкрепа на д-р Димитър Иванов. В експозицията е проследен пътят на бялата емиграция до нашата страна и включването на емигрантите в културния, икономическия и обществения живот в България.

    Подчертана е и съпричастността на българската държава към нерадостната съдба на руските бежанци, както и оказаното им гостоприемство. Използван е богат документален материал от фондовете на Народното събрание, Министерския съвет, Монархическия институт, Министерството на вътрешните работи и народното здраве, Министерството на народното просвещение, от държавните архиви в София, Разград, Търговище, Кърджали, Хасково и Благоевград.

    Хасково е първият град извън столицата, в който тази изложба ще бъде представена пред публика. Съорганизатори са Регионалният исторически музей и местната териториална дирекция на архивите.

    На откриването на изложбата в Хасково ще присъства и д-р Димитър Иванов. Той е бил два пъти депутат от СДС в Народното събрание, председател е на монархическо сдружение „Просветление“.

    Първите руски бежанци пристигат в региона в началото на 20 г.на миналия век, когато армията на Врангел се изтегля от Крим. Тя е настанена в Галиполи, Чаталджа и на о. Лемонс. Стотици хиляди напускат Русия, недоволни от настъпилите обществено-политически промени след болшевишкия преврат през 1917 г. и последвалите гонения. Разпределяни са най-вече в България и Югославия, част в Гърци и Румъния, а малка част и в Турция. Със съгласието на правителството на Ал. Стамболийски у нас се настаняват над 30000 бежанци.

    В изложбата ще бъдат добавени и три пана, които разказват за бялата емиграция в Хасковския край. Едното от тях ще бъде посветено специално на Търново Сеймен, днешният Симеоновград, където е имало две руски военни училища и една руска гимназия в рамките на три години, разказва историкът Милен Вълчев от РИМ-Хасково, който е съставител на паната, отразяващи процесите в Хасковския край.

    „В един момент в Търново Сеймен е имало около 1000 руски бежанци, при условие, че местното население е било около 4-5 хил. души. Тоест всеки четвърти е бил чужденец там“.

    Но каква е била съдбата на руските емигранти в Търново Сеймен, Вълчев разказва, че те едновременно са учили във военно училище, но и са работили. “В тези училища военните учат, но и работят, за да си изкарат прехраната в чуждата за тях тогава земя. Работили са „черна работа“-в тухларници, по нивите и общо взето всичко, което може да им донесе приход за прехраната“.

    Второто платно, което ще представи към изложбата Регионалният исторически музей на Хасково, е посветено на лекарите руснаци, които са работили в хасковския регион. Те са поне 10-12 души. „Всъщност те са били емиграните, които най-лесно са си намирали работа в България, защото медицинското образование у нас стартира през 1919 година, когато е открит Медицинският факултет. И това се случва благодарение на факта, че повечето от половината професори, които започват да преподават в него, са точно руснаци белогвардейци.

    В същото време у нас има глад на лекари. Малкото български медици по онова време са били привилегировани да избират къде да работят и те са отказвали да отидат в Родопите, пограничните райони и покрайнините, но с радост работата там са поемали руските лекари. Затова и имаме много лекари белогвардейци и в Свиленград, Момчилград, в Кърджали, в Крумовград, в региона на Хасково, в Северозапада“, обяснява Милен Вълчев.

    Историкът издава в аванс, че посетителите на изложбата в петък ще могат да видят на снимка на един от легендарните лекари в Свиленград, който е руски емигрант и за когото си спомня всеки свиленградчанин над 60-годишна възраст-д-р Георги Цукровски. В неговия дом днес се помещава Историческият музей.

    „Доктор Цукровски се жени за българка, още преди да се премести в Свиленград с нея. Имат три деца. Остава до края на живота си в България. Десетилетия наред лекува болните от региона на Свиленград. Той обикаля по селата с мотор Триумф, за да обгрижва пациентите си“.

    Друг от обичаните лекари руски емигранти е доктор Алексей Успенски, който е назначен за общински лекар в с. Елена през 1927 г. Преди да пристигне в България той е част от Врангеловата армия.

    В България пристига сам, съпругата му е убита по време на Гражданска война. Бременна в 9 месец, тя е жестоко пребита от червеноармейци. Ражда преждевременно момченце, което след кончината й е взето от 80-годишната леля на съпруга й, впоследствие заточена в Сибир. Тази лична драма окончателно изпълва докторът с ненавист към болшевиките, но лекарят остава верен на своята родина Русия и никога не приема СССР. Никога обаче не се жени. Остава сам до края на живота си, но напълно отдаден на работата си като лекар в хасковското село. Той е бил толкова обичан и тачен сред местното население, че дори днес наследниците на съвременниците на руския лекар се опитват да съберат средства, за да направят паметник на д-р Алексей Успенски, или поне да поставят паметна плоча на къщата, в която той последно е живял в селото.

    Историкът Милен Вълчев разказва и още един много интересен факт за лекаря.“В село Елена има и до днес хора, които са кръстени на неговото име, защото докторът е спасил някои близък от семейството им. Така че, ако в с. Елена срещнете някой Алексей, то със сигурност по някакъв начин историята му е свързана с д-р Успенски“.

    Защо местните хора му правят курбан, а д-р Успенски се зарича, че до края на живота си ще лекува еленци безплатно- историкът ще разкаже тези подробности по време на откриването на изложбата на 16-ти юли от 11 часа във фоайето на Регионалния исторически музей в Хасково.

    От паната, посветени на хасковския край, посетителите ще разберат и кои са двамата белогвардейци, свързани с антинацисткото движение у нас, както и кои са диригентите от Русия, свързани със създаването на хор „Родна песен“.

    Третото пано, свързано с Хасково в изложбата е изцяло на база на документи от Държавния архив-Хасково.

    От изложбата посетителите ще научат и как през 1935 година, когато генерал Алексанъдр Попов умира, целият град Хасково се стича на погребението му с дълбока почит.

    Красимира Славова

    Източник: Haskovo.NET

    Видеа по темата

    Facebook коментари

    Коментари в сайта (1)

    Последни новини