Президентът на Сърбия Александър Вучич каза днес в обръщение към сръбския народ, че следващата седмица най-вероятно ще подпише решение за забрана на износа на оръжия и боеприпаси от Сърбия, защото „националният интерес на Сърбия в момента е заплашен в най-висока степен“, предаде агенция Танюг. Той обяви и че ще поиска свикване на спешно заседание на Съвета за сигурност на ООН.
„Следващата седмица най-вероятно ще подпиша решение за забрана на износа на боеприпаси и каквито да било оръжия от Сърбия, защото жизненият национален интерес на Сърбия в момента е заплашен в най-висока степен. Всичко необходимо трябва да бъде приготвено в случай на агресия срещу Република Сърбия. Логистичната подготовка е в течение“, посочи Вучич.
Това решение идва на фона на изявлението на британския депутат и председател на комисията по външна политика на британския парламент Алиша Кърнс, че Сръбската православна църква участва в контрабанда на оръжия от Сърбия в Косово. КейФОР опроверга твърденията, а министърът на външните работи на Сърбия Ивица Дачич каза днес, че това изказване е част от пропагандната война, която се води срещу Белград и има за цел да изгони Сръбската православна църква от Косово.
Сръбският президент обяви, че ще изиска да се свика спешно заседание на Съвета за сигурност на ООН, предвид, че „животът на сърбите в Косово и тяхната сигурност са заплашени“.
„Нещата излязоха от контрол, сръбският народ е притиснат до стената и затова ще поискам спешен разговор с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг където и да е на планетата Земя, за да обясня каква е ситуацията, да им кажа какво можем и какво не можем повече (да приемем)“, подчерта Вучич.
Той отбеляза, че на заседанието ще поиска от Съвета за сигурност да предприеме спешни мерки, в съответствие с пълномощията си, за защита на живота и свободата на косовските сърби.
„Първо, на терена незабавно да се ограничи по-нататъшното действие на структурите за сигурност и другите структури на временните институции със седалище в Прищина, които застрашават живот свободата, сигурността и съществуването на сърбите в Косово. Второ, да се извърши демилитаризация на всички въоръжени албански формации в съответствие с Резолюция 1244, а в зависимост от отговора им, ще преценим дали трябва да има и трета точка или не“, иска Вучич.
Напрежението между Сърбия и нейната бивша провинция продължава, откакто Косово се отдели едностранно през 2008 г. Последната ескалация на напрежението бе породена от назначаването на етнически албански кметове в четирите общини, населени предимно с косовски сърби. Сърбите в общините Звечан, Лепосавич и Зубин поток започнаха ежедневни протести преди месец и половина срещу встъпването в длъжност на кметовете, избрани при рекордно ниска избирателна активност от 3,5 процента, тъй като сърбите бойкотираха изборите. В края на май в Звечан се стигна до сблъсъци между протестиращи сърби, полиция и военни на мироопазващите сили на НАТО в Косово КейФОР, при които бяха ранени около 30 войници от КейФОР и около 50 косовски сърби.
Междувременно в Косово бяха арестувани няколко косовски сърби по различни обвинения, което предизвика протести и в други градове в Косово.
САЩ и ЕС, основните съюзници на Косово, обвиняват най-вече косовския премиер Албин Курти за напрежението в Северно Косово. ЕС наложи санкции на Косово, които бяха възприети от Курти като несправедливи.
Сръбският президент определи ситуацията в Северно Косово като „акция на етническо прочистване, провеждана от Прищина“.
„По-лесно би било да заровя глава в пясъка и да кажа, че няма нищо страшно, още един сърбин е бил арестуван и нищо не се е случило, живели сме и ще продължаваме да живеем с това. (...) Не, не ми идва наум да лъжа собствения си народ, лъжейки и себе си, че нещата не се променят“, подчерта Вучич и допълни, че страните членки на ООН се задължени от международното право да действат и „да предотвратят антицивилизационния изход в Косово“.
Той посочи, че ще бъде обмислено и предложението на най-голямата партия на косовските сърби „Сръбска листа“ полицейските и другите структури за сигурност на институциите в Прищина да бъдат обявени за терористични организации.
„Няма да бързаме с това решение, защото носи драматични последици“, отбеляза той.
