С кандидата на ПП-ДБ за конституционен съдия от парламентарната квота - Борислав Белазелков, започна изслушването в Комисията по конституционни въпроси в Народното събрание. В рамките на изслушването той изрази теза, че половете са само два и че църковният брак е тайнство, а гражданският - сделка. Категоричен бе и че върху него не може да бъде оказван натиск и ако някой се опита, „доста ще трябва да тренира мускули“.
Парламентът

Бившият съдия от Върховния касационен съд Борислав Белазелков първи започна да отговаря на въпроси, тъй като изслушването се провежда по азбучен ред.

Представяне

Белазелков беше представен от заместник-председателя на парламента Никола Минчев, който освен биографични и кариерни данни, заяви, че бившият съдия от ВКС винаги е отстоявал независимостта на съда.

В 10-минутното си представяне самият съдия изрази надежда Конституционният съд да стане повече съд, а по-малко политически орган.

Каза още и че "ако хората не се борят за своите права, никой няма да им позвъни на врата и да им каже, тука имаш едно право". Белазелков смята, че справедливостта и правото може да се разминат при лош съдия, независимо колко е перфектен законът.

Според него честното отношение било всеки конституционен съдия да участва при обсъждането по делото за промените в Конституцията.

Той обяви и, че номинацията му е била издигната от съпредседателя на "Демократична България" Христо Иванов.

Въпросите от депутати: за еднополовите бракове, Истанбулската конвенция, ЧСИ

След като представи визията си, кандидатът на ПП-ДБ започна с отговори на въпросите от Българския институт за правни инициативи (БИПИ), като им благодари за тях, защото по думите му така можело да се разбере наистина каква е визията на кандидатите за работата на Конституционния съд.
"Решенията на Конституционния съд не са удар в празното пространство. Те имат своите юридически последствия", обяви Белазелков. Според него "справедливостта и правото може да се срещнат при добър съдия, колкото и лош да е законът".  

"В обществото нищо не става без натиск. Натиск трябва да се осъществява, но чрез демократични механизми. Той трябва да бъде правомерен и законосъобразен, защото ако хората не се борят за своите права, ако не ги защитават, никой няма да им позвъни на вратата, никой няма да каже: тук имаш едно право, искаш ли си го. Близо 40 години съм отстоявал, надявам се и следващите седем да отстоя", заяви Белазелков, в отговор на въпроса как би реагирал, ако някой се опитва да осъществи натиск спрямо него.

Той обяви, че е против индивидуалната конституционна жалба, защото подобен подход крие риск да се превърне Конституционният съд в национален съд по правата на човека.

На въпрос как ще се справи, ако някой се опита да осъществи натиск, Белазелков заяви, че по време на изслушването му в групата на "Продължаваме промяната - Демократична България" е заявил: "Ако се познават моите действия, трябва да се знае, че този, който иска да упражни неправомерен натиск, доста ще трябва да тренира мускули".

На въпрос дали подкрепя еднополовите двойки Белазелков отговори така:

"Бракът като тайнство, а това е бракът, няма как да бъде изживян като еднополова двойка. Неслучайно няма религия, която да го позволява, вероятно има сатанински ритуали, които се извършват там. Гражданският брак е сделка, законодателят да реши какво ще прави със сделките".

Попитан дали ПП-ДБ са му поставили условие за легализиране на гей браковете, той посочи и че "този въпрос въобще не е обсъждан".

Белазелков беше попитан и за Истанбулската конвенция. Според него процедура за преразглеждане на решенията на КС няма, те обаче не били 10-те Божи заповеди, подлежали на корекция и той можел да отстъпи от практиката си.

"Ако Народното събрание реши да приеме нещо като тази конвенция, тогава КС ще каже какво мисли. Какво е мислил някога, е друг въпрос".

Той върна с въпрос към депутатите колко са половете и отговори сам:

"Два, ако има трети, кажете го, не очаквайте, че Конституционният съд ще каже, че половете са четири".

Никола Минчев попита Белазелков какво мисли за практиката на парламента между първо и второ четене да се предлагат съвсем ново текстове.

"Качеството на законодателство не е добро, което поставя въпроса за съществени корекции между първо и второ четене. Освен това е стара практика на Народното събрание да обедини и да приеме на първо четене три закона", смята той.

На въпрос за тълкувателни решения на ВКС, за които се твърди, че облагодетелстват само големи дружества и кредиторите и в които тълкувателни решения той е участвал отговори така:

"Аз съм едни от основните автори на Закона за ЧСИ. Според мен правовата държава включва изпълнение на задълженията, да не се изпълняват съдебни решения е елемент от безправовата държава. Колкото работодателят трябва да плаща заплата на работниците, точно толкова когато някой е взел едни пари от някого, трябва да ги върне. По мое настояване в закона беше записано, че длъжник, който няма имущество и доходи, може да обяви това пред районния съд и делото приключва. Съдебният изпълнител може да притеснява само длъжник, който има имущество и не си плаща дълговете".

Златан Златанов от "Възраждане" го попита дали е получавал суми от Камарата на ЧСИ за обучението им. "Чел съм много лекции - на ЧСИ, на нотариуси, на съдии, и на всякакви юристи. Хонорарите ми са публично известни, имам публично имущество. В декларациите е записано какъв хонорар съм взел, това е възнаграждение за моя труд", обясни Белазелков. "Познавам много адвокати, това не е бил повод да си дам отвод, защото дружбата си е дружба, службата си е служба", посочи той. И уточни, че е православен християнин и всички догми изпълнявал от сърце.

Петър Петров от "Възраждане" зададе въпроса с какъв акт е бил назначен за съдия, дали е бил член на БКП, и ако да, това оказало ли е влияние да бъде назначен. "Нито аз, нито родителите ми са членували в БКП и БЗНС. Назначен съм за съдия в районния съд с указ на Държавния съвет. В началото на 80-те години БСП реши да представи социализма с човешко лице и част от това беше да се подкрепят хора отличници. Аз съм дипломиран с пълно отличие и затова бях назначен в съда, не само аз, а и други", обясни той.

Мая Димитрова от БСП го попита дали се чувства политически независим, тъй като е предложен от политическа група.

Според Белазелков, за да се получи трансформацията на политическата квота в обществена, зависело от народните представители. Той казал на групата на ПП-ДБ, че няма никакво значение какво пише в концепцията на кандидата, а какво е показал кандидатът. Затова квотата на парламента щяла да стане обществена, когато добре се познава кандидатът.

Преди изслушването в зала Белазелков отговори и на журналистически въпроси. Той посочи, че не може да спре никого да се подпише под кандидатурата му и че няма проблем с това, че Бойко Борисов и Делян Пеевски също са сложили подписи под кандидатурата му.

"Всеки има право да се подпише или не в подкрепа на конкретна кандидатура".

Белазелков каза още, че не очаква проблеми по време на процедурата.

За двете места в Конституционния съд от парламентарната квота има трима общо трима кандидати - освен Борислав Белазелков, другите са Десислава Атанасова от ГЕРБ-СДС и Цвета Рангелова от "Възраждане". След изслушването комисията трябва да изготви доклад, който се представя преди гласуването в зала. За избран се смята кандидатът, събрал повече от половината от гласовете на присъстващите в съответния ден депутати. Преди седмица бе констатирано, че е направена проверка по документите. И тримата кандидати са представили нужните документи.

Съставът на Конституционния съд стои непопълнен с двама членове от парламентарната квота от почти две години. През есента на 2024 г. предстои и още едно обновяване, когато изтича мандатът на назначените от президента проф. Мариана Карагьозова и Филип Димитров, както и на избрания от Народното събрание Константин Пенчев и на избраната от върховните съдии Таня Райковска.