След като Земята се затопля, защо нерядко преживяваме екстремни студове? На какво се дължат промените в климата и как те влияят върху температурите, които се измерват актуално. Примери и обяснения.
Когато хората говорят за климат и околна среда, те имат предвид постепенните промени в температурите в течение на дълъг период от време. Обикновено става дума за десетилетия или векове, а не за ежедневните промени в прогнозите за времето.
Климатичните промени могат да са свързани с естествени процеси – например промени в слънчевата активност или изригвания на вулкани.
Прахът и газовете от най-големите вулканични експлозии затъмняват отчасти слънчевата светлина и нерядко предизвикват спад в глобалните температури. Такъв случай е имало при изригването край връх Тамбора в Индонезия през април 1815 година. А необичайно обилните снеговалежи в Западна Европа и Северна Америка през летните месеци на 1816 година довеждат до прословутия феномен, наречен „годината без лято“.
Човешката дейност
Преобладаващата част от промени в световния климат в по-ново време обаче се дължат на човешките дейности и начин на живот. През последните 200 години в атмосферата постоянно се увеличаваха отделяните вредни газове - основно на въглероден диоксид и метан. Причина за тях са транспортът, земеделското стопанство, отоплението и други действия на хората. Тези парникови газове задържат топлината и постепенно затоплят цялата планета.
Изследователите на климата изучават как повишаващите се емисии от вредни газове, създавани от ползването на изкопаемите горива (като петрол, газ и въглища), са свързани с повишаването на температурите и зачестяващите екстремни метеорологични явления по света. Неотдавнашни анализи на Световната метеорологична организация и Службата на ЕС за борба с изменението на климата „Коперник“ показват, че 2023 г. е била най-горещата година, откакто се правят измервания в света.
Как климатичните промени влияят на температурните колебания?
Конгломератът от научни организации World Weather Attribution (WWA) използва реални данни и климатични модели, за да изчисли връзката между изменението на климата и екстремните метеорологични явления по света. Изследователите са проучили повече от дузина бедствия през 2023 година. Това им помогна да покажат как емисиите, създавани от изкопаеми горива, които през 2023 г. достигнаха рекордно високи стойности, превръщат бурите, сушите, горските пожари и горещите вълни във все по-смъртоносни и разрушителни явления.
Необичайни студове в Денвър, САЩ Снимка: David Zalubowski/AP/picture alliance
Рекордно дългият сезон на горски пожари в Канада през миналата година например унищожи повече от 18 милиона хектара гори - територия с размера на Сирия. Изследванията на учените показват, че горещините и засушаванията, които водят до подобни пожари, са най-малко два пъти по-вероятни при сегашното затопляне на Земята, отколкото, ако то не съществуваше.
Учените също демонстрират, че изменението на климата е увеличило интензивността на проливните дъждове в Либия през септември с до 50%. Това доведе до катастрофални наводнения, при които загинаха повече от 3400 души.
Екстремни студове
Въпреки че средната температура на Земята се е повишила, на много места по света все още има и екстремни студове. Това обаче също е част от климатичните промени. Заради глобалното затопляне въздушните течения в по-високите слоеве на атмосферата се променят. Изключително студеното време в Европа и Северна Америка става все по-вероятно, тъй като полярният вихър - студените ветрове, които бушуват около Северния полюс, изчезва, а същевременно въздушните течения отслабват. И двете са повлияни от затоплянето на Арктика.
Струйните въздушни течения (познати и с английското им име: джетстрийм) са много силни ветрове, които обикалят Земята на големи височини. Ако този процес бъде нарушен, топлият тропически въздух и студените полярни ветрове могат да си разменят местата, предизвиквайки необичайно топло време или ледени и снежни бури на хиляди километри от тях.
Защо са толкова важни промените в климата?
Според изчисленията на ООН при сегашното увеличение на емисиите на парникови газове до 2100 г. температурите ще се повишат с до 2,9 градуса по Целзий спрямо прединдустриалните нива. Температурата на сушата вече се е повишила с 1,4 градуса по Целзий, което ще има изключително големи последици за климата.
Дори да живеем в част от света, където последиците от изменението на климата не са толкова екстремни, все пак ще бъдем засегнати. Засилената миграция, по-високите цени на храните и общата глобална нестабилност вървят ръка за ръка със затоплянето на планетата.
