Каква ще е цената на „безплатното“ висше образование

Новината за премахване на таксите в държавните университети няма как да не е зарадвала над 180-те хиляди студенти и докторанти, учещи по държавна поръчка у нас. За доста ректори обаче тя дойде изневиделица - нищо не подсказваше, че правителството планира подобна мярка. По същество тя е толкова фундаментална, че би променила изцяло системата на българското висше образование. Мащабът й никак не съответстваше на 10-минутния брифинг, на който бе анонсирана от премиера акад. Николай Денков без особени детайли - като че ли имаше още нещо под повърхността. От коментарите на присъстващите ректори, които изглеждаха като току-що научили новината, също не пролича тя да е предизвикала у тях очаквания ефект. Макар и сама по себе си добра, мярката едва ли е най-належащите в момента стъпка за решаване на големите проблеми в системата. А обявяването й в „12 без 5“ само създаде смут и обърка академичната общност, предлагайки й поредното решение на парче и пораждайки основателни съмнения, че преследва чисто популистки цели.


По „Денковски"

Начинът, по който бе анонсирано отпадането на таксите - с изненадващо прессъобщение на МС, последвало от символичен брифинг, без темата изобщо да е стояла на дневен ред, определено сащиса някои ректори. Подходът им напомни за времената, когато акад. Денков бе просветен министър, и обяви мащабната идея за сливане на университети - отново без предварително обществено обсъждане, със споделянето й само с избрани и с усещане за нещо спуснато и предварително решено, навличайки си по този начин десетки врагове вместо да си осигури предварителна подкрепа.

В началото на мандата си управляващите обявиха няколко приоритета във висшето образование - въвеждане на 3-годишен бакалавър, изясняване на статута на изследователските, образователните и професионалните висши училища, изработване на концепция за споделени ресурси и др. В представените промени в закона за висше образование обаче липсва всичко това, което работна група в МОН обсъжда от октомври насам. Запознати твърдят, че едва последните седмици в работната група е обсъждано отпадането на таксите. Повече от странно обаче изглежда подобна генерална промяна да не бъде комуникирана в по-широк формат и тутакси да се облече в законопроект, а обмисляните толкова време други редакции да не намерят място в него. „Какво се случва, защо точно сега, какво следва?", питаха се притеснено ректори, които още осмислят новината и се опитват да разберат какво стои зад нея. Те трудно ще бъдат убедени, че не им се предлага поредното решение на парче, което освен че според тях се въвежда в неподходящо време, едва ли ще реши ключовите проблеми пред висшето образование, които са не толкова в достъпа, колкото в качеството, профилната му структура и др.


Голямата цел - повече висшисти

Таксите за обучение в държавните висши училища бяха въведени през 1999/00 г. след тежки дебати. Първоначално годишният им размер бе ограничен до 1/3 от нормативите за издръжка на обучението с мотива, че ще покрива административните разходи по обслужване на студентите. С годините идеята за ниски такси бе забравена и бе направен завой в обратната посока. Лимитът за такси до 1/3 от издръжката на обучението издържа до 2010/11 г., когато бе вдигнат до 1/2 от съответните нормативи. Година по-късно - през 2012, ограничението бе отново вдигнато - на до 2/3 от издръжката на обучение. През 2020 г. във формулата за изчисляване на таксите бе въведена и комплексната оценка на качеството, т.е. в университетите с по-високо качество лимитът води до по-висока такса.

Платено образование катастрофира в две големи тенденции - масовото учене зад граница и общата демографска катастрофа, смятат привържениците на ниските такси. Според тях въвеждането на по-високи плащания ограничава достъпа до образование и прави висшето образование в България неконкурентоспособно спрямо други по-социални системи в Европа. „Близо 10 са държавите в ЕС, които предлагат безплатно висше образование“, изтъкват и сега от МС. Един от мотивите за безплатното висше образование - че е мярка за задържане на младите хора в страната, звучи несъстоятелно. Младежите, които могат да си позволят обучение зад граница, очевидно имат нужните средства и нямат проблем с достъпа до нашите висши училища. Другият - че така ще се повиши качеството на висшето образование, е още по-абсурден. Валиден е обаче третият, и основен, мотив, целящ повишаване на достъпа до образование на всички лица без значение на техния социален статус и финансови възможности, което никак не е малко.

„Макар и таксите за някои специалности да не са високи, те са обективна пречка за част от хората да се запишат в университет. Значителната разлика между таксите за отделни специалности и в различните висши училища е пречка за равномерното разпределение на студентите на териториален принцип и причина за недостига на специалисти по някои специалности за сметка на излишъка в други“, казват вносителите. В мотивите си те посочват, че премахването на таксите ще гарантира равен достъп до висше образование и ще повиши броя обучавани студенти, което в дългосрочен план ще ни приближи към стратегическата цел за увеличаване на хората с висше образование. България действително изостава от средните стойности в ЕС по дял на завършилите висше образование между 30 и 34 г. - едва 33.4% през 2022 г., докато в ЕС средното ниво е 42.8%.

„България просто изпада от картата на Европа на високо образованите нации. Ние сме бананова република. Не бива да искаме такса за нещо, което не е достатъчно търсено, в момент, когато се нуждаем ударно да увеличим нивото на образование в страната. Трябва максимално много хора да получат по-високо ниво. Кой ще го плати, е второстепенен въпрос. Това е икономика на знанието. По-добре човек, учил в университет, отколкото човек, който не може да разчете една графика, независимо какво ще учи“, казват още привържениците на безплатното висше образование. И от МС изтъкват подобен мотив - че то ще позволи на студентите „да направят своя избор на бъдеща професия възоснова на личните си предпочитания и способности“.

Това ли е обаче най-важното в момента, когато университетите се борят за нов финансов модел, повече средства за качество, възнаграждения и капиталови разходи, а синдикатите подготвят протести за заплати? „Ако трябва да избера къде да отидат тези много милиони, няма да избера студентските такси. Има по-спешни неща. Едно от тях е да решим проблема с огромната разлика в коефициентите между професионалните направления“, коментира пред БНТ бившият ректор на СУ проф. Анастас Герджиков. „Ако същите средства се дадат за стипендии, с тях може да се насърчи ученето за по-високи резултати или обучението в най-важните за икономиката и обществото и най-дефицитни откъм кадри професии“, смятат негови колеги.


За безплатната стока, качеството и мотивацията

Според привържениците на високите такси пък съучастието на студентите и поемането на по-сериозна финансова тежест повишава мотивацията и е оправдано от гледна точка на бъдещите ползи, които дипломираните висшисти ще извлекат. Според тях таксите у нас и без това са относително ниски - средната семестриална такса от около 1050 лв. - е под половин средна месечна работна заплата, тъй като държавата финансира по-голяма част от обучението. „Човек оценява това, за което плаща. Едва ли ще пропуснете лекция, ако сте платили за нея от джоба си, но ако тя ви е гарантирана, спокойно може да ви домързи да отидете на нея. Когато ни се дава нещо „безплатно“, сме по-малко взискателни и ангажирани. Така сме устроени“, казват те.

Някои анализатори се съмняват, че премахването на таксите ще подобри кой знае колко достъпа до висше образование, който и в момента е гарантиран чрез държавните кредити. „Всеки студент, който не може да си позволи таксата, в момента може да вземе държавно-гарантиран кредит без значение от имущественото и финансовото състояние на него или родителите му. Равният достъп до студентски кредити осигурява равния достъп до висше образование. Равният достъп до висше образование не означава образование без такси. С премахването на таксите на практика се заличава и смисълът на системата за държавно-гарантирани студентски кредити“, казват те. „Ако махането на таксите не повлияе на интереса и не доведе до ръст на дела за записалите се в университет, това ще се окаже само социална, а не образователна мярка“, изтъкват други.

Сериозни опасения има и за качеството в университетите, които след премахването на таксите, може да се напълнят с хора „от кол и въже“. „Университетите ще уплътнят капацитета си, ще получават повече пари за това, но никой няма да влиза в залите и студентите ще бъдат избутвани, както досега, за да не се загуби финансирането, което върви с тях. Това ще превърне и студентите, и университетите в абсолютно незаинтересовани валенции. Не искам всички да сме докторанти, защото е безплатно“, казва университетски преподавател. „При тази демографска криза скоро всеки ще може да получи диплома за висше образование. Образована нация, водеща по функционална неграмотност“, реагира друг.


Край на диференцираното финансиране и връщането към модела „на калпак"

Премахването на таксите определено ще сложи край на модела на преструктуриране на приема от масовите специалности като икономика, администрация и управление и туризъм към по-дефицитни откъм кадри направления като инженерни и технически науки, който се следва в последните 4-5 години и вече дава резултати. На практика с него държавата се отказва да прави политика за стимулиране на приема в специалности с най-голям очакван бъдещ недостиг на кадри - като хидростроителство, ядрена техника и енергетика, математика, химични технологии, химични науки, физически науки, корабостроене и морска техника, машини и апарати са хранително-вкусовата и биохимичната промишленост и др. „Премахването на таксите само по тези специалности преди 5 г. даде ефект и приема в тях се увеличи. Сега държавата ще се лиши от един от инструментите си за обвързване на търсенето на образование с търсенето на пазара на труда“, казват наблюдатели. Според тях премахването на таксите и връщането към модела „на калпак“ се пропуска и възможността да се обвърже финансирането от държавата с реализация в страната. Отнема се и възможността на държавните висши училища да се конкурират пазарно - чрез цена/качество.

„Безплатното висше образование взривява политиката по защитените специалности. Както означава всеки да учи каквото иска? Тогава ще се наводним с икономисти и никой няма да иска да учи инженерство. Това означава и край на всякакъв елемент на пазарност и конкуренция - всяка стока ще е без етикет, ще струва едно и също“, реагира университетски преподавател, според който премахването на модела на споделено финансиране на висшето образование е необмислено и контрапродуктивно решение, зад което не стоят други смислени аргументи, освен популизъм.


150 млн. лв. в задния джоб

Сред големите удивителни около мярката е и финансовият й аспект. Ако оставим настрана бързането с влизането й в сила още от втория семестър (започващ до броени дни), което хвърли в чуденка студенти и ректори да плащат ли сега такси или не, изглежда направо фантастично скоростното намиране на 150 млн. лв. за покриване на таксите, които явно финансовият министър държи в задния си джоб. „Т.г. за първи път не бяха дадени 50 млн. лв. за качество. Молихме се за 7 млн. лв. за увеличение на заплатите на служителите в университетите. Сега се пазарим за скока на минималната заплата за асистент. Как изведнъж се намериха 150 млн. лв. и защо те не се заложиха в бюджета за 2024 г.", питат невярващо ректори.

Масово те продължават да са скептични не само дали още тази година МС ще им преведе парите за такси, но и дали това ще бъде гарантирано за следващите години. „Имаме например 2 млн. лв. приход от такси. Дали ще ни се дадат точно толкова догодина? Не вярвам“, споделя ректор. „Дори да се приемат бързо промените в закона за висшето образование, чрез който ще се премахнат таксите, в него няма как да се посочи, че те ще бъдат поети от бюджета. Къде ще пише, че таксите на студентите ще бъдат поети за години напред“, чуди се друг. А и написаното, не винаги се изпълнява - в закона може и да пише, че за качество се дава определен процент, това обаче не се случва.

Липсата на детайлни финансови разчети също буди тревога. „Ако сега един университет взема такса от 200 лв. за обучение в дадена специалност, а друг - 800 лв. за същата специалност, държавата и на двата университета ли ще покрие въпросните суми? Догодина пак ли ще е така, как ще се преценява цената на обучението в дадена специалност в различните университети?", питат ректори. (според източници от работната група отговорът е бил, че ще се даде нещо „усреднено“). В мотивите към промяната от МС пишат, че тя няма да доведе до негативни финансови последици за университети, тъй като ще им бъдат възстановени сумите от такси, ще се увеличи нормативът за издръжка на обучението, дори се очаква в държавните висши училища, които до момента не са запълвали местата за държавна поръчка, да постъпят допълнителни приходи от евентуално по-голям брой студенти.

Опасенията на университетите обаче са, че премахването на таксите няма да увеличи средствата за висше образование, за което те се борят (камо ли да се обсъжда нов финансов модел). Напротив, може да се очаква, че парите за висше образование, което в момента е най-ниско финансираното в ЕС, може да бъдат намалени следващите години, ако държавния бюджет, както често се случва, не актуализира компенсацията за премахнатите такси. Университетите още ближат рани и от недофинансирането последните 2-3 години, в които се налагаше държавата, когато и както си реши, да додава допълнително средства за обезпечаване на договорените минимални заплати за асистенти.

Над главите им още тегне и заплахата от идеята за обединяването на университети, което напоследък се замени с по-приемливия термин - „концепция на споделените ресурси“. „Отнема ни се основният източник на средства. 100% контролът остава в МС. Всички стават еднакви...и излишни. Ударът особено по частните университети ще е пълен. Явно това е намерението на Денков - фалити и закриване на университети“, опасяват се някои. Не се знае и какво ще им сервира финансовият министър, изразявайки личното си мнение, че възползването от безплатно образование е по-уместно да става по по-балансиран начин, както е програмата „Стамболов“. „Ако се възползвате 5 г. от безплатно образование, след това да имате задължение да работите 2-3-4 години в страната, за да може страната да си върне тази инвестиция, която е направила в студента“, заяви Асен Василев. Отпадането на таксите не бива да е самоцелно, а да е обвързано и „със законови промени, свързани с контрол по осигуряване на качеството на висшето образование, за да се гарантират законосъобразността и целесъобразността на предоставения бюджетен ресурс“, пишат и от МС в мотивите си. Какви ще са те? Изненадите тепърва предстоят.

 

Източник: http://www.segabg.com

Facebook коментари

Коментари в сайта

Трябва да сте регистриран потребител за да можете да коментирате. Правилата - тук.
Последни новини