Унизително за Главчев: Борисов показа, че той е кукловодът

Бойко Борисов по безпардонен начин показа, че именно той е кукловодът на служебното правителство. Защо беше изненадващата смяна на външния министър и какво ни казва тази нервна и директна намеса на лидера на ГЕРБ?

Коментар от Веселин Стойнев:

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов по един доста безпардонен начин показа, че именно той е кукловодът на служебното правителство. През медиите заръча на премиера да смени външния министър Стефан Димитров с един от двамата си партийни зам.-председатели Даниел Митов. Нито един премиер не е бил поставян в такава унизителна ситуация като Димитър Главчев, и то в самото начало на мандата му - да изпълни заръката на бившия си партиен лидер под ултиматума, че ще го принуди да се съобрази с повелята му. Главчев, който и без това е лишен от собствено политическо очарование, за часове изпълни заръката. Остава Румен Радев, който всячески се дистанцира от служебния кабинет, да влезе в ролята на президент-нотариус и да ратифицира с указ волята на Борисов.

Колко е важна твърдата ориентация към НАТО и САЩ

Въпреки публичната „препоръка“ за смяна на външния министър, Борисов не беше много конкретен за основанията - Димитров бил променял доктрината, която имали МВнР, МО и ГЕРБ. От контекста на думите на лидера на ГЕРБ се разбра, че - за разлика от военния министър Запрянов - Димитров не е достатъчно проукраински и пронатовски член на кабинета. На всичко отгоре Борисов освети като министър на ГЕРБ и о.з. генерал Запрянов - и че бил предлагал, неясно на кого, в служебното правителство да останат Мария Габриел като външен министър и Асен Василев като финансов. Няма нужда да признава очевидното - че самият служебен премиер е също негов личен кадър, не само защото е бил депутат и председател на парламента от ГЕРБ, а защото светкавично изпълни искането на Борисов за промяна на върха в МВнР.

Даниел Митов със Стефан Димитров   Снимка: BGNES

Какво ни казва тази нервна и директна намеса на лидера на ГЕРБ в служебния кабинет? На първо място той декларира, че му е изключително важна пронатовската и проамериканска ориентация. Затова казва за Запрянов, че нямало да мръдне от натовските позиции и фантастично се представял за Украйна. Е, остава неизяснен въпросът каква е и неговата отговорност като зам.-министър на Тодор Тагарев в забавянето на БТР-ите за Украйна. Даниел Митов пък ще бъде още по-голяма гаранция за този твърд проатлантически курс, доколкото биографично и политически той минава за един от най-доверените хора на САЩ в България. Атлантизмът е единствената останала легитимация на Борисов след провала на управлението на „сглобката“. И ако отвъдокеанският натиск тя да не се разтури се е оказал закъснял или неуспешен с провала на ротацията, той със сигурност ще продължи и занапред, а за омекотяването му е подходящо начело на Външно да е най-отвъдокеанският човек в ГЕРБ. Това е важно и за самия Борисов в лично качество, включително когато на дневен ред е преразглеждане на ефективността на санкциите „Магнитски“.

Какъв обаче ще е вътрешнополитическият ефект от тези действия на Борисов? Първият е, че служебното правителство вече окончателно е разкрито като квази-кабинет на ГЕРБ. А при действащ парламент това дава възможност на бившите партньори в управлението и на опозицията да го вземат на мушка в предизборната кампания. Евроатлантическите политики, по които няма да има разминаване с ПП-ДБ и ДПС, няма да са достатъчни, за да може ГЕРБ да излезе от кръговата отбрана по всички останали, главно изборни, въпроси.

Президентът Радев е пред тежка дилема

На второ място, Румен Радев е поставен в тежка ситуация. Смятан на Запад и от евроатлантиците в България за проруски президент, Радев трудно може да издаде указ за един пронатовски ястреб. Освен това ако го направи, ще стане също зависим от волята на Борисов, макар формално предложението за смяната на външния министър да е от премиера Главчев. И ще затвърди подозренията, че вече има топла политическа връзка между него и ГЕРБ.

Ако пък забави указа или откаже да го издаде, президентът се превръща в опозиция на служебното правителство, а България отново ще се озове с две външни политики - една на президента и външния министър Димитров, който при неиздаден указ остава на поста си, и една на премиера Главчев чрез лидера на ГЕРБ Борисов.

Както обаче често става в такива случаи - говори не президентът, а вицепрезидентката, от думите на която става ясно, че Радев не е съгласен с  тази дилема. Йотова заяви, че мотивите за смяната на министър Димитров, който е бил на поста съвсем кратко време, са несериозни и че огромният недостатък на този служебен кабинет е, че не се знае кой носи отговорността за него. При всички положения президентът поне ще се възползва от случая да покаже отново колко нескопосани са били промените в конституцията, които орязват правомощията му спрямо служебното правителство. И да трупа актив като носител на политическа алтернатива, хранеща се от напрежението, което продължава да се повишава и за което става все по-неясно дали ще намери успокоение след изборите.

 

Източник: http://www.dw.com

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Трябва да сте регистриран потребител за да можете да коментирате. Правилата - тук.

Още новини

Последни новини