Как нови европейски правила ни дават повече избор и намаляват разходите ни

•     „Правото на ремонт“ е движение за защита правата на потребителите, което се застъпва за по-добри регулации и условия за поправката на потребителски електроуреди.
•     Т.нар планирано остаряване ни принуждава да плащаме двойно – като потребители и като общество, чрез повече ресурси, емисии и трудно рециклируеми отпадъци.
•     В ЕС преждевременното изхвърляне на продукти, подлежащи на ремонт, ежегодно генерира 261 милиона тона парникови газове и 35 милиона тона отпадъци.
•     През 2024 г. ЕС въвежда Директивата за правото на ремонт, която цели да улесни достъпа на европейските потребители до възможности за качествен и изгоден ремонт на електроуреди.
•     За българските потребители промените предстоят – директивата трябва да бъде въведена и у нас през 2026 г., но към момента липсва информация за конкретни стъпки по прилагането ѝ.
•     „Правото на ремонт“ е и в основата на много общностни инициативи по света, а вече и в България – например т. нар. кафенета за поправка и библиотеки за инструменти, където заедно с други съграждани, може да удължите живота на любимите си домашни уреди.

На колко от нас се е случвало домашен електрически уред да се повреди или да спре да работи без очевидна причина? За нещо малко – като кухненска везна или миналогодишните коледни лампички, може и да не обърнем особено внимание. Ако обаче става въпрос за някой от уредите, които използваме ежедневно – пералня, хладилник, мобилен телефон, повредата създава много по-голямо неудобство, което ни кара да търсим най-удобния начин да разрешим проблема. Какво правите в такива ситуации? Ако продуктът е в гаранция: ще го замените ли или ще го дадете за ремонт? Ако гаранцията е изтекла: ще се обърнете ли към външен сервиз или по-скоро скоро ще потърсите изгодна оферта за закупуване на нов? 

Краткият жизнен цикъл на все повече потребителски стоки – от дрехи до електрически уреди и софтуери, е сериозен проблем, чиито измерения ни касаят не само като потребители. Водещата пазарна логика един продукт да се замени с нов, вместо да бъде адекватно ремонтиран, противоречи на идеята за устойчиво потребление и има сериозни екологични и климатични последици. Но именно потребителската перспектива как планираното остаряване ни удря по джоба е водещ катализатор на редица движения и инициативи в подкрепа на правото на ремонт – възможността да се поправя, вместо да се подменя. 

Който купи – чупи: защо всичко се поврежда все по-бързо? 

Съвсем естествено е преди да се запитаме какво точно е правото на ремонт и до какви реални промени води това искане, да се замислим защо нещата, които купуваме се развалят все по-бързо. Тезата, че живеем в ерата на икономиката на еднократната употреба не е нова, а и всички сме чували някаква вариация на фразата „едно време какви … се произвеждаха“. Много по-често това не е просто носталгия по миналото, а свидетелство, базирано на личен опит, че като потребители наблюдаваме осезаема промяна в качеството на стоките, които купуваме днес. Най-често това се изразява в по-кратък жизнен цикъл или повреди, чиито ремонт е по-скъп от закупуването на нов продукт. През последните години благодарение на явления като мигновеното пазаруване онлайн, кратките срокове за доставки и разцвета на дропшипинга наблюдаваме още по-стремглаво ускорение на тази тенденция. 

Освен тези бизнес модели обаче, в основата на проблема стои икономическият принцип на планираното остаряване (planned obsolescence). Накратко това е индустриална политика за дизайн и производство на артикули с изкуствено съкратен период на употреба. Този принцип има няколко различни проявления, всяко от които се отразява по различен начин на мотивациите и поведението ни като потребители:

•     Планирано остаряване – продуктите са произведени, така че след определен период от време да се повредят или да излязат от употреба, което принуждава потребителите да ги заменят с нови. Например мобилните телефони и друга електроника с несменяеми батерии или уреди, които след определен период от време спират да поддържат софтуерни актуализации. 
•     Функционално остаряване – тази практика също касае най-вече електрониката, при нея продуктът работи, но заради технологичния напредък не се счита за оптимално полезен. В такива случаи не става дума за умишлен дизайн за краткосрочна употреба, а за това, че характеристиките на продукта не отговарят на променящите се нужди на потребителите, например стар компютър не може да поддържа нови версии на даден софтуер.
•     „Психологическо“ остаряване – това е по-скоро маркетингов трик отколкото стратегия в производството. Променящите се тенденции и възприятията за стил и популярност създават усещане, че нещата „излизат от мода“ по-бързо, което подтиква потребителите към нови покупки. Пример за този трик е манията по термочашите Stanley, които постоянно пускат нови серии с различни цветове и модели.
•     Възприемано остаряване – За разлика от останалите три тук говорим за интернализирано възприятие. Остаряването се дължи на натрупания опит с другите видове остаряване. Дори и телефонът ни да работи нормално, у нас се създава усещане, че трябва го заменим с нов модел, много по-рано от необходимото. Например превърналото се в ежегодно събитие презентиране на нов модел iPhone е повод, който стимулира това възприятие.

Двойна цена за еднократна употреба

В крайна сметкаплащаме двойно, веднъж като индивидуални потребители и втори път колективно, защото планираното остаряване има огромен екологичен отпечатък. Тези механизми за изкуствено повишаване на потреблението допринасят за повишаване на добива на ресурси, увеличават потреблението на енергия и вода в производството и генерират огромни количества отпадъци, особено електронни отпадъци, които са трудно рециклируеми. Затова контрастът между планираното остаряване и декларираният стремеж за въвеждане на политики за устойчиво производство и потребление е толкова ярък. 

Фиг.1: Годишен екологичен отпечатък от подмяната на стоки, подлежащи на ремонт с нови, данни за ЕС / Източник: Съвет на Европейския съюз

Изследване на Европейското бюро за околната среда от 2019 г. установява, че ако удължим жизнения цикъл на запасите от електрически уреди в ЕС с пет години, това би спестило 10 милиона тона емисии CO₂ годишно до 2030 г. Това се равнява на изваждането от движение на 5 милиона коли за една година, за сравнение по данни на КАТ и НСИ в началото на 2025 г. у нас са регистрирани 3,1 милиона леки автомобила. 

В доклад от 2024 г. Агенцията за околната среда на ЕС вече отчита положителна промяна в средната продължителност на живота на най-използваните домакински уреди за периода 2019 – 2023 г. Макар и да е добра новина, това не се дължи на системна промяна в практиките на производителите, а на редица икономически фактори, които периода на изследването оказват влияние върху веригите на доставки и покупателната способност.

Фиг. 2: Продължителност на експлоатацията на избрани домакински уреди (в години) и нейното повишение за периода 2019-2023 г. (%)/ Източник: Euroconsumers

Правото на ремонт: от гражданско движение до европейска политика

През 2019 г. потребителските организации в Европа се консолидират в коалицията „Right to Repair Europe“ (Право на ремонт в Европа) и това е ключов период за тях. Още преди това различни идеи, вдъхновени от модела на кръговата икономика, сред чиито основни принципи e ремонтът, намират отзвук в граждански и общностни инициативи. Движението за правото на поправка в същината си е движение за защита на правата на потребителите, което се застъпва за възможността на физически лица и малки предприятия да извършват поправки и модификации на устройствата, които притежават. 

Фиг.3: Протест на коалиция „Right to Repair Europe“ в Брюксел, септември 2022 г. / Източник: Bich Dao/ Right to Repair Europe

Това, което отличава коалицията за право на ремонт в Европа от други организации е, че тя много бързо успява да набере последователи и да окаже практическо влияние върху политиките на съюза. Благодарение на дългогодишната ѝ активна кампания и нейните членове, през 2024 г. Европейският съюз официално прие Директива (R2RD) за насърчаване на ремонта на стоки. 
Правото на ремонт: какво реално се променя за потребителите

С новата директива Европейският съюз за първи път третира ремонта не като услуга „по избор“, а като гарантирано потребителско право. Целта е поправката да стане по-достъпна, по-изгодна и по-предпочитана от подмяната с нов продукт. 

На практика това означава:

    Ремонтът става задължение, не изключение

•     производителите на избрани продукти са задължени да осигуряват ремонт и след изтичане на стандартната 2-годишна гаранция
•     за някои продукти това задължение може да достигне до 10 години
•     ремонтът трябва да бъде безплатен или на разумна цена
•     потребителите имат право на заместващ уред за времето на ремонта
•     улеснява се достъпът до резервни части и независими сервизи
•     списъкът с обхванати продукти ще се разширява постепенно

    Ремонтът става по-изгоден избор: Директивата стимулира потребителите да избират поправка вместо подмяна:

•     при избор на ремонт в рамките на гаранцията тя се удължава с 12 месеца
•     търговците са длъжни ясно да информират за този избор и последиците от него

За да не останат новите правила само „на хартия“, директивата предвижда поне една национална мярка за насърчаване на ремонта във всяка държава членка, европейска онлайн платформа за информация за правото на ремонт (от 2027 г.) и единен европейски формуляр за извършен ремонт. 

Накратко за потребителите правото на ремонт означава по-дълъг живот на вещите ни, по-малко излишни разходи и повече контрол като потребители – вместо още отпадъци и емисии.

Директивата за правото на ремонт прави поправката по-достъпна, по-изгодна и по-трудна за отказ от страна на производителите.

Бизнесът: Повече отговорност, по-висока цена

От гледна точка на бизнесите директивата не е еднозначно добра новина, тъй като тя значително увеличава отговорността им към продуктите, които произвеждат. Последиците за тях не са само свързани с поддръжката на стоките в рамките на гаранционния срок, но ще имат отражение и върху фазите на проектиране и производство. R2RD – редом с другите политики от плана за кръгова икономика на ЕС, изискват от предприятията да въведат дизайни, които са по-издръжливи, по-лесни за поправка и позволяват модернизация, което ще доведе до увеличаване на разходите за производство.

Очаква се директивата да окаже влияние върху доминиращите производители на смартфони, например спрямо Apple. От една страна новите регулации блокират търговските политики на обвързване на софтуер с части, което е една от основните причини ремонтите да се извършват във фирмени магазини. От друга страна, клаузата за насърчаване на по-справедлив достъп до части и опции за сервиз допълнително ще намали монопола на търговските марки над възможностите за извършване на ремонт.

Защо това е и климатично решение

Директивата за правото на ремонт не е изолирана мярка, а част от по-широк опит на ЕС да намали отпадъците и емисиите още на етапа на производство и потребление. Тя е включена в Плана за действие за кръговата икономика на Европейската комисия, който включва и други изменения, вече познати на европейските потребители, като Директивата за употреба на пластмасови изделия за еднократна употреба или засилени регулации за батериите. 

Европейската комисия прогнозира, че всяка от тези стъпки ще доведе до значително намаляване на вредните емисии. Само директивата за правото на ремонт се очаква за период от 15 години да доведе до:

•     18,5 милиона тона по-малко вредни емисии,
•     3 милиона тона по-малко отпадъци,
•     1,8 милиона тона по-малко използвани ресурси за производството на нови уреди.

Фиг. 4: Прогнозирани екологични и икономически ефекти за първите 15 г. след въвеждането на R2RD/ Източник: European Democrats

Правото на поправка не свършва с директивата

От коалицията Right to Repair Europe приветстват директивата като първа стъпка за гарантиране на правото на ремонт, но продължават да работят усилено по разширяването на нейния обхват и гаранцията, че тя ще се прилага отговорно в държавите членки. 

В момента организацията работи усилено върху кампанията срещу решението на Майкрософт да преустанови безплатните и автоматични актуализации за Windows 10, което по данни на коалицията ще засегне около 400 милиона компютри по света. Тази политика на Майкрософт потенциално може да генерира 700 милиона кг електронни отпадъци. А липсата на регулаторно действие срещу това решение може да се възприеме и от други компании като сигнал, че могат безпрепятствено и по всяко време да преустановят актуализациите за устройствата си. 

Как това се отразява на българските потребители?

България като държава членка на ЕС е длъжна да приложи решенията в националното законодателство в срок от 24 месеца след приемането на директивата. R2RD задължава България да създаде механизми за транспониране на директивата и да назначи публични органи, които ще бъдат отговорни за прилагането на новите мерки. Следващата стъпка ще бъде въвеждането на ефективни и пропорционални санкции за нарушение на новите правила.

Съгласно директивата всяка страна трябва да въведе поне една мярка за директно стимулиране на потребителите да се запознаят и да се възползват от правото си на ремонт. Тези стимули могат да включват информационни кампании, ваучери за ремонт или финансово подпомагане на общностни инициативи, които популяризират правото на ремонт сред гражданите. 

На този етап няма информация България да е предприела конкретни стъпки в посока прилагането на директивата. Комисията за защита на потребителите (КЗП), както и други потребителски организации предоставят базова информация за обхвата на директивата, но не поддържат статистики за нагласите сред българското общество относно правото на ремонт или как те процедират с повредени уреди.

Фиг. 5: Колко често българските потребители купуват нови мобилни устройства? – проучване на Кантар за Yettel България, 05.2024. Източник: Yettel България

Движението за право на ремонт продължава да расте

Движението за правото на ремонт продължава да набира сили – отчасти заради успехите в застъпничеството, отчасти заради повишаващото се екологично и климатично самосъзнание на хората. Все повече неправителствени организации, неформални колективи и граждански инициативи намират нови начини да разпространят идеята, че „можем да поправим, вместо да купуваме“. 

Докато застъпническите кампании са основно насочени към засилването на регулацията на ремонта на електроуреди, все повече инициативи „на терен“ разширяват обхвата си, като включват и дейности за поправка и ремонт на дрехи и текстилни изделия, аксесоари, играчки, посуда и велосипеди.

Поправката като споделена практика

Някои изследователи смятат, че интересът расте не само заради нуждата да удължим живота на предметите, които използваме и обичаме. А и защото поправката на вещи често събира хората на едно място, където те обменят опит, учат се един от друг и изграждат общности, основани на споделяне, а не на непрекъснато потребление. 

И наистина, появяват се различни и креативни форми за споделяне на умения за поправка и модификации, които често са основа за по-широкообхватни граждански движения. Кафенетата за поправка (Repair Cafés) и библиотеките за инструменти (tool libraries) са сред най-разпространените формати. 

Кафенето за поправка е концепция за създаване на пространства, където хората могат заедно и безплатно да попрявят и да се учат едни други как да работят с различни инструменти. В едно такова „кафене“ ще намерите инструменти и материали, както и опитни доброволци с умения за ремонт в различни сфери, които могат да ви помогнат със знания и съвет. В момента има над 2500 кафенета за ремонт по целия свят, а в онлайн платформата има полезни материали с насоки за ентусиасти, които искат сами да си организират кафене за поправка. 

Фиг.6 Снимка от събитие на кафене за поправка/ Източник: Repair Café Foundation/Instagram

Библиотеките за инструменти следват принципа на библиотеки за предмети, вместо за книги. Те са чудесна възможност, която дава достъп както до инструменти за малки ремонти у дома, така и до специфични занаятчийски инструменти, например за дърворезба. Много по-устойчиво – както за климата, така и за обществото – вместо всяко домакинство да притежава своя бормашина, която използва само няколко пъти годишно, да можем да заемем и да споделяме една обща бормашина, наред с други инструменти „на заем“ при нужда от т.нар. Библиотека за инструменти. 

И в кафенетата за поправка, и в библиотеките за инструменти се организират тематични уъркшопи, например за поправка на сешоари или велосипеди. Все по-често се организират специализирани работилници за деца. 

Поправи си сам/а и в България?

В България също вече има няколко инициативи, които създават пространства за прилагането на правото на ремонт на практика. Сдружение „ОПИМОС“ реализира пилотен проект за прилагането на концепцията Repair café в България. В рамките на проекта се организират регулярни събития под надслов „Поправи с приятели“ в Стара Загора. През изминалото лято общностен център Магнит в София организира няколко тематични кафенета за поправка. Огромен плюс на тези пространства е, че те функционират изключително демократично и при наличието на ентусиазъм, лесно можете да организирате такова събитие и сами

Правото на ремонт показва, че климатичните решения не започват и не свършват само с големи индустриални трансформации. Те минават през всекидневните ни отношения с вещите, през правото ни да ги използваме, поправяме и споделяме, вместо да ги заменяме. В този смисъл ремонтът не е просто техническа дейност, а форма на грижа – за ресурсите, за общностите и за бъдещето. Дали тази промяна ще остане на хартия или ще се превърне в реална практика, зависи не само от законите, но и от това доколко сме готови да си върнем умението да поправяме – и вещите, и начина, по който живеем.

В публикацията са използвани материали от:

Bradley, K., & Persson, O. (2022). Community repair in the circular economy – fixing more than stuff. Local Environment, 27(10–11), 1321–1337. https://doi.org/10.1080/13549839.2022.2041580 

EEB. (2019). Cool products don’t cost the earth – full report. In European Environmental Bureau. https://eeb.org/wp-content/uploads/2019/09/Coolproducts-report.pdf

European Environmental Agency. (2024). Average lifespan of consumer electronics and tech devices. In European Environmental Agency (No. 16). https://doi.org/10.2800/3674834 

Guiltinan, J. (2008). Creative destruction and destructive creations: environmental ethics and planned obsolescence. Journal of Business Ethics, 89(S1), 19–28. https://doi.org/10.1007/s10551-008-9907-9 

Hatta, M. (2020). The right to repair, the right to tinker, and the right to innovate. Annals of Business Administrative Science, 19(4), 143–157. https://doi.org/10.7880/abas.0200604a 

Ozturkcan, S. (2023). The right-to-repair movement: Sustainability and consumer rights. Journal of Information Technology Teaching Cases, 14(2), 217–223. https://doi.org/10.1177/20438869231178037 

Rezende, J. A. (2024, October 9). Analysis of the adopted Directive on Common Rules Promoting the Repair of Goods. Right to Repair Europe. https://repair.eu/news/analysis-of-the-adopted-directive-on-common-rules-promoting-the-repair-of-goods/ 

Sustainability Directory. (2025, April 16). How does obsolescence affect climate change? https://climate.sustainability-directory.com/question/how-does-obsolescence-affect-climate-change/ 

Източник: Поправката на стоки като гражданско право: за ползата от удължения живот на вещите ни, Климатека

Авторът Елица Капушева е социален и културен антрополог, завършва бакалавър в Свободния университет в Берлин и магистърска програма CREOLE – „Културни различия и транснационални процеси“ във Виенския университет. Научните ѝ интереси са в областта на антропологията на околната среда, изследванията на мира и конфликтите, миграционни процеси и множеството пресечности между тях. Има опит с теренни изследвания по тези теми в България и Армения. С текстовете си в Климатека се надява да допринесе за по-доброто разбиране на постоянно променящите се лични и колективни еко идентичности и чрез перспективата на политическата екология да изследва как можем да градим съюзи за по-справедлива и солидарна борба срещу климатичната криза.