Продължава скоростното ограничаване на секциите за гласуване в страни извън Европейския съюз (ЕС). То ще засегне българите в страни като Турция, САЩ и Великобритания. Спорното изменение в изборния закон е първа точка в дневния ред на Народното събрание в четвъртък.
Предложението за намаляване на изборните секции извън консулските и дипломатическите представителства в страните, които не са членки на ЕС, до 20 дойде от „Възраждане“. Според действащия закон няма ограничение за това колко секции могат да се създават, а колко ще са те зависи от подадените заявления. От партията на Костадин Костадинов твърдят, че поправките имат за цел да ограничат вота от Турция.
На последните парламентарни избори през октомври 2024 г. Централната избирателна комисия (ЦИК) разкри общо 719 секции за гласуване в чужбина. Най-много от тях действително бяха в Турция - 168, но и в други страни извън ЕС броят им многократно е надвишавал предвиденото ново ограничение - във Великобритания например избирателните секции бяха 112, а в САЩ - 53.
От опозицията твърдят, че поправките противоречат на Конституцията, която гарантира правото на глас на всеки български гражданин. Според противниците на предложението на „Възраждане“ то няма да реши нито проблема с купения вот, нито с контролирания, а само обслужва политически интереси.
Сделки, поръчки и критики
От опозицията видяха сделка около прокарването на измененията. По време на обсъжданията на ограниченията на първо четене, от опозицията подчертаха, че предложените от „Възраждане“ текстове идват малко преди правителството да даде на същата тази партия нови помещения за партийна централа в София. Става дума за допълнителни 49 квадратни метра в Столичната библиотека.
Няколко формации изразиха и позиция, че поправките се правят в услуга на „ДПС-Ново начало“ във войната ѝ с фракцията на Ахмед Доган, която традиционно е първа сила в Турция. Според тях гласовете оттам могат да се окажат решаващи за влизането на доганистите в следващия парламент. По-рано тази седмица от „Ново начало“ определиха като „спекулации“ и „неистини“ твърденията, че „някой имал полза от това ограничаване на броя на секциите в чужбина“.
Междувременно лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обяви, че подкрепата на партията му за законопроекта на „Възраждане“ е била предварително договорена. „Ние бяхме поели ангажимент по избирателния кодекс с колегите от ИТН и с колегите от „Възраждане“. Просто си изпълняваме ангажимента“, каза Борисов пред бТВ във вторник.
На въпрос дали смята, че предложените от „Възраждане“ промени решават някакъв проблем на демокрацията и честните избори той отговори: „Ами така смятат колегите, аз ги подкрепям. Точка“.
От партията на Борисов не само подкрепят ограничаването на секциите, но и го припознават. Между двете четения Георги Кръстев от ГЕРБ предложи текстове, свързани с ограничаването на секциите извън дипломатическите и консулските представителства в страните извън ЕС до 20. В предложението на партията на Борисов е заложено ѝ отлагане на създаването на избирателен район „Чужбина“, което трябваше да влезе в сила още в началото на 2025 година.
От „Възраждане“ обявиха, че са склонни да подкрепят предложението на ГЕРБ, защото преповтаря техните искания.
Как се прокарва закон по „бързата процедура“?
Ограничаването на броя на секциите извън ЕС беше част от текстовете в законопроекта за промени в Изборния кодекс, който предвиждаше заместването на досегашните машини за гласуване със скенери за хартиени бюлетини. До окончателното обсъждане на този законопроект в пленарната зала обаче така и не се стигна след няколко провалени заради липса на кворум заседания и бойкот от депутати от мнозинството.
Самостоятелно поправките бяха внесени за разглеждане на 22 януари - точно преди 2 седмици. Мнозинство на „Възраждане“, ГЕРБ, „Има такъв народ“ ( ИТН) и БСП набързо прие предложението за орязване на изборните секции на първо четене в парламентарната правна комисия на 28 януари. За да започне разглеждането на текстовете бе необходима помощта на депутатите от „ДПС-Ново начало“, които осигуриха кворума в комисията.
Ден по-късно поправките бяха прокарани с подкрепата на същото мнозинство на първо четене и в пленарната зала. Тогава привържениците му направиха ясно, че възнамеряват да форсират процеса по окончателното му приемане, като съкратиха срока за предложения между първо и второ четене до минималния - 3 дни. Така, още на 3 февруари с гласовете на ГЕРБ, БСП, ИТН и „Възраждане“ правната комисия прие на второ четене орязването на секциите извън ЕС.
Против ограничаването на броя на изборните секции бяха „Продължаваме промяната-Демократична България“, „Алиансът за права и свободи“ (АПС) на доганистите и „Величие“. От „ДПС-Ново начало“ също номинално гласуваха срещу измененията. Депутатите от МЕЧ гласуваха с „въздържал се“, поддържайки позицията, че принципно подкрепят идеята да се ограничи вотът от Турция, но не и от другите страни извън ЕС.
