Висшият съвет за национална сигурност на Иран тази нощ потвърди смъртта на своя ръководител Али Лариджани. Редица западни издания днес коментират как това ще се отрази на Вашингтон и Техеран.
"Израел елиминира ръководството на Иран, но "обезглавяването има своите граници", извежда в заглавие в. "Ню Йорк таймс".
Армията на Израел и политически представители на страната вчера тържествено съобщиха за убийството на Али Лариджани, който е фактическият лидер на Иран, обявявайки това за сериозно постижение, отбелязва "Ню Йорк таймс". Ликвидирането на Лариджани подчертава колко силно Израел разчита на убийствата на определени фигури, за да постигне военните си цели, да дестабилизира иранското правителство и да проправи път за народен бунт, отслабвайки силите за вътрешна сигурност.
По-рано тази година въпросните сили убиха хиляди невъоръжени протестиращи, добавя американският вестник.
Но убийството на Лариджани повдига въпроса дали Израел ликвидира толкова много ирански лидери, защото това изглежда като най-сигурния начин да постигне военните си цели, или просто защото може да го направи, добавя "Ню Йорк таймс". Този подход носи риск от непредвидими обратни последици, предупреждава изданието.
Израел има голям опит в това да елиминира враговете си. През 1972 г., след като 12 израелски олимпийски атлети бяха брутално убити в Мюнхен, Израел предприема дългогодишна кампания за отмъщение, целяща да убие всички, които носят отговорност. В началото на 2000-те години Израел ликвидира много палестинци, които обвини в тероризъм по време на Втората интифада. А през 2024 г. лидерът на "Хизбула" Хасан Насрала бе убит при въздушен удар срещу щаба му в Бейрут. Няколко дни по-късно бе ликвидиран и неговият наследник.
Някои израелски анализатори казват, че има поне известно основание да се смята, че тази тактика може да отслаби достатъчно много Иран, че правителството му да даде сигнал за готовност за компромис относно ядрените си амбиции и балистичните си ракети, пише още "Ню Йорк таймс".
Сима Шайн, бивша служителка на Мосад и специалистка по Иран в Института за изследвания на националната сигурност в Тел Авив, отбеляза, че убийството на Насрала е помогнало подкрепяната от Иран групировка "Хизбула" да бъде ослабена до такава степен, че да се съгласи със спиране на огъня с Израел. Елиминирането на командири от паравоенните сили за вътрешна сигурност "Басидж" би могло по подобен начин значително да допринесе за това по-нисшестоящите ѝ членове "да се събудят сутрин и да не отидат на работа", каза Шайн.
Но убийството на висш ирански лидер като Лариджани може да се окаже и контрапродуктивно, в зависимост от това кой ще го замени.
Лариджани имаше репутацията на прагматик, способен да работи както с умерени, така и с твърдолинейни военни лидери, посочи Шайн. Смъртта му може да засили позициите на твърдолинейни фигури като ръководителя на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция (КГИР) или на председателя на иранския парламент Мохамад Багер Галибаф.
"Именно те всъщност водят войната", подчерта тя. "А засилването на КГИР означава продължаване на съпротивата, продължаване на войната и отправяне на искания, които са неприемливи за САЩ и Израел", добавя Шайн.
Дани Цитринович, бивш ръководител на отдела за Иран в израелското военно разузнаване, посочи, че Израел е убил почти всички лидери на "Хамас" в Газа, а също и Насрала и неговия наследник. Въпреки това "Хамас" и "Хизбула" продължават да функционират, макар и значително отслабени.
"Обезглавяването има своите граници", каза Цитринович, цитиран от "Ню Йорк таймс".
В. "Уолстрийт джърнъл" също се спира на въпроса доколко ликвидирането на отделни фигури ще промени ситуацията в Иран. "През последните две години и половина израелските кампании в ивицата Газа и Ливан също бяха фокусирани върху убийството на лидери на "Хамас" и "Хизбула"… Въпреки че тази стратегия значително отслаби двете групировки, те все още се държат и оказват значително влияние върху местните жители", пише "Уолстрийт джърнъл".
Според ирански официални представители ръководството на Ислямската република е разработило планове за действие при война, в която ще загинат много хора, и предварително е подготвило заместници. Макар Лариджани да беше важно публично лице на режима, редиците на силите за сигурност, които са от ключово значение за неговата устойчивост, са изключително големи. КГИР разполага с огромна ръководна структура и с около 190 000 военни на активна служба, пише още "Уолстрийт джърнъл".
"Вашингтон пост" отбелязва, че силите за вътрешна сигурност "Басидж", чиито командир Израел вчера заяви, че е убил, наброяват около 1 млн. души. Освен това Иран създаде вражески на Израел милиции и политически движения из целия Близък изток, добавя изданието.
"Вашингтон пост" също така пише, че се е запознал със съдържанието на дипломатическа грама, в която израелски официални лица заявяват на свои колеги от САЩ, че иранският режим "не се пропуква" и е готов да се "бори докрай" въпреки убийството на върховния лидер Али Хаменей и продължаващите въздушни удари. В грамата също така се посочва, че ако по улиците из Ислямската република отново излязат протестиращи срещу правителството, те ще бъдат избити.
Наргес Баджогли, експерт по Иран от Университета "Джонс Хопкинс", заяви за "Вашингтон пост", че усилията да се тласне иранския народ към бунт, независимо от броя на жертвите, са в съзвучие с продължаващите от десетилетия опити на Израел за "раздробяване на Иран" и предизвикване на "държавен колапс". "Един от начините да се постигне това е да се създадат повече възможности, при които дулата на държавата да се насочат срещу населението", отбеляза Баджогли. "Целта не е да се създаде либерална демокрация за иранския народ. Целта е да се задълбочи пропастта между обществото и държавата", каза в заключение тя.
Какво означава ликвидирането на Али Лариджани за властовата структура на Иран
Ликвидирането на ръководителя на иранските сили за сигурност Али Лариджани при американско-израелска атака в Техеран е нов удар по способностите за координация на Ислямската република и отслабва вече фрагментираната система, като увеличава риска от погрешни преценки под натиск, пише специалистът по политика и история на Близкия изток Шахрам Холди в статия в базираното в Лондон издание за ирански новини и анализи “Иран Интернешънъл”.
Ударът няма как да не напомни на убийството на командира на елитното подразделение "Кудс" на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (КГИР) Касем Солеймани през 2020 г. и е още едно прецизно отстраняване на фигура, свързваща дипломацията, разузнаването и военната мощ на Иран. Смъртта на Солеймани беше нещо повече от ликвидиране на командир. Тя отслаби възможностите на режима да калибрира риска. Радикален в целите си, но предпазлив в действията си, той тласкаше напред иранските посредници от т. нар."ос на съпротивата" в региона, без да предизвиква екзистенциален ответен удар, отбелязва авторът.
По думите му отсъствието на Солеймани е оставило празнина, която никой наследник не е успял да запълни. Последиците са нарушена координация, погрешни преценки, по-малко предсказуеми реакции.
Ролята на Лариджани трябва да се разглежда на този фон, посочва Холди. Кариерата му започва по време на Ирано-иракската война, когато се издига в КГИР до бригаден генерал. В следващите години преминава от бойното поле към бюрокрацията, подпомагайки консолидирането на репресивната и идеологическата инфраструктура на режима. Ветеранът политик се превръща в една от най-влиятелните фигури в Иран и е близък съветник на върховния лидер Али Хаменей.
След убийството на Хаменей при ударите на 28 февруари, опитът и връзките Лариджани го позиционират като стабилизираща фигура. Отстраняването му може да доведе до напрежение в командването и натиск за ответни действия. По-дълбоката последица може да е фрагментация, изтъква анализаторът.
Ислямската република вече функционира по-малко като единна държава и повече като разпокъсана система под постоянен натиск от Израел и Съединените щати. Властта все повече преминава към провинциални духовнически мрежи, командири на КГИР и структури на паравоенните сили “Басидж”. Ресурсите се мобилизират локално, репресиите се налагат локално, оцеляването се управлява локално, продължава Холди. Според него Лариджани е принадлежал към намаляващия кръг от хора, които все още са способни да свързват тези фрагменти с централното командване и загубата носи риск от засилване на липсата на съгласуваност, с която системата вече се бори.
Ракетната инфраструктура остава разпръсната в укрепени и подземни обекти. Бързи военноморски съдове и безпилотни плавателни средства продължават да застрашават корабоплаването в Ормузкия проток. Посредниците действат чрез канали, създадени да издържат загуби в ръководството. “Това, което изглежда като устойчивост, може всъщност да отразява разпиляване без координация - система, която оцелява, но вече не действа като едно цяло,” обяснява авторът.
Убийството на Лариджани поставя на изпитание не само устойчивостта на държавата, но и способността ѝ да функционира като съгласувана сила под продължителен натиск. Войната може да не доведе до незабавен колапс, но без фигури като Солеймани и Лариджани, приспособяването към ситуацията може да ускори, вместо да предотврати, разпада, заключава Холди.
