На фона на поскъпващите горива и нарастващото обществено напрежение около цените, дебатът в България се съсредоточи върху краткосрочни мерки като помощите от 20 евро. Но според икономисти проблемът е по-дълбок – не толкова в самите цени, колкото в начина, по който държавата реагира на тях. Критиката към намесата се простира от конкретния ограничен ефект на помощите до по-общия въпрос: трябва ли всяко поскъпване да бъде компенсирано, или икономиката трябва да се адаптира сама.

Данните: ниска инфлация, без „извънредност“

В интервю по NOVA Николай Василев поставя под съмнение тезата за сериозна инфлационна криза.

Той посочва конкретни данни: януари – 0,6%; февруари – 0,4%; март – 0,7%.

„Ако погледнем последните 35 години, това са зимните месеци с най-ниската инфлация“, казва Василев, като прави сравнение с 1996 г., когато инфлацията е достигала екстремни нива.

Горивата: поскъпване, но не и рекорд

Василев коментира, че повишението на цените на горивата е реално, но не и безпрецедентно.

Той припомня: през 2008 г. петролът достига около 147 долара за барел. Тогава доходите в България са били в пъти по-ниски.

„„Това не е краят на света“, казва той и подчертава, че икономиката вече е преминавала през по-тежки периоди.

20 евро: мярка с ограничен ефект

Най-сериозната критика на Василев е към помощите от 20 евро.

В същото телевизионно участие той заявява, че правителството е изгубило седмици в обяснения, първоначално е обещано автоматично изплащане, а впоследствие е въведено кандидатстване.

Резултатът, по думите му е, че са кандидатствали едва десетки хиляди и са раздадени около 1 млн. евро. „Тези 20 евро не са за най-уязвимите хора, защото те нямат автомобили“, коментира той.

По-широкият аргумент: ролята на цените

Подобна линия на аргументация се развива и в анализ на Лъчезар Богданов, публикуван на сайта на Институт за пазарна икономика.

Той подчертава, че цените са основен механизъм в икономиката: те сигнализират за проблем в предлагането, насочват поведението на потребителите и бизнеса, позволяват адаптация към нови условия.

Според него поскъпването на петрола е резултат от реални ограничения в доставките и именно чрез цената икономиката трябва да се приспособи.

Защо субсидиите са спорни

В анализа си Богданов предупреждава, че компенсациите не премахват проблема. Те само го преразпределят: за да се помогне на една група, ресурсът се взима от друга чрез по-високи данъци или по-малко публични разходи.

„Илюзия е, че помощите не струват нищо на останалите данъкоплатци“, е основният извод в анализа.

Има ли енергийна криза

Според Богданов сегашните цени на петрола не са безпрецедентни.

Той посочва, че в последните 20 години има десетки месеци с по-високи цени, а икономиката вече се е адаптирала към подобни нива.

Освен това, ако се отчете покупателната способност, горивата днес често са по-достъпни в сравнение с миналото.

Какво липсва в политиката

И в двете позиции се откроява сходна критика – фокусът върху малки помощи измества по-важния разговор.

В интервюто си Василев говори за раздут публичен сектор, липса на реформи, прекомерни разходи.

А анализът на Богданов поставя акцент върху запазването на пазарните механизми, нуждата от фискална дисциплина и подготовката за реални кризи.

Дебатът за горивата в България се води около помощите от 20 евро, но аргументите на икономистите показват по-широка картина.

От една страна – конкретна мярка с ограничен ефект и проблемно прилагане. От друга – по-дълбок въпрос за ролята на държавата в икономиката.

Липсата на стратегия: какво всъщност означава това

Критиките към помощите от 20 евро и към компенсациите като цяло водят до по-важен въпрос – каква трябва да бъде дългосрочната стратегия при поскъпване на енергията.

Анализите очертават няколко възможни посоки:

1. Подготовка за реални кризи, не за всяко поскъпване
Вместо разходи при всеки ценови скок, държавата трябва да трупа фискални буфери. Така при истински шок – например рязко поскъпване на петрола до 150–200 долара – ще има ресурс за намеса.

2. Запазване на ценовите сигнали
По-високите цени не са само проблем, а механизъм за адаптация. Те насочват потреблението и инвестициите. Намесата чрез субсидии може да забави тази адаптация.

3. Насочена, а не масова подкрепа. В сегашния модел част от най-нуждаещите се остават извън обхвата.

Ако се дава помощ, тя трябва да е:

- строго таргетирана;
- за реално уязвими групи;
- без тежка администрация.

4. Енергийна ефективност и намаляване на зависимостта. Това намалява чувствителността към външни шокове.

По-дългосрочно решение е:

- по-ниско потребление на енергия
- инвестиции в ефективност
- диверсификация на източниците

5. Реформи в публичния сектор
Част от проблема е структурен: раздут административен апарат, неефективни държавни разходи, липса на приоритети. Без промяна тук всяка криза води до едно и също – раздаване на пари.

Липсата на стратегия не е просто отсъствие на мерки, а липса на последователност

В момента реакцията е краткосрочна и фрагментирана – малки помощи, силен политически шум и ограничен ефект.

Алтернативата, очертана от икономистите, е различна: по-малко импровизация, повече подготовка, и фокус върху това икономиката да се адаптира, а не да бъде постоянно компенсирана.

Именно това разграничение – между реакция и стратегия – стои в основата на целия дебат.