Референтната прогноза на Фонда сочи забавяне на икономическия растеж до 1,1 на сто в еврозоната и 1,3 на сто в ЕС за 2026 г.
Икономиката на ЕС може да се доближи до рецесия, с инфлация от почти 5% при по-тежкия сценарий, изложен в доклада за перспективите пред световната икономика на Международния валутен фонд (МВФ), който се характеризира с продължителен шок в предлагането, утежнен от затягане на финансовите условия. Това се посочва в анализа на регионалните икономически перспективи, оповестен в рамките на пролетните среши на МВФ и Световната банка във Вашингтон.
Референтната прогноза на Фонда сочи забавяне на икономическия растеж до 1,1 на сто в еврозоната и 1,3 на сто в ЕС за 2026 година на наблюдавани вече първоначални данни, сочещи по-слаби частни инвестиции и потребление.
За България се прогнозира темп на растеж от 2,8 на сто през 2026 г. и 2,5 на сто през 2027 г. при инфлация от съответно 3,8 на сто и 3,7 на сто.
МВФ призовава отговорът на Европа на шока, причинен от войната в Близкия изток, да се основава на два принципа - стабилна макроикономическа политика, подходяща за свят с непредвидими и чести шокове, и изграждане на устойчивост, без да се разхищават фискални ресурси или да се пречи на пазарите, се посочва в публикация в блога на организацията, предава БТА.
Фискалната политика трябва да изпълни своята роля, но трябва да работи в рамките на наличното фискално пространство, подчертава МВФ. Страните с висока задлъжнялост, които нямат фискално пространство, не могат да си позволят да увеличават дефицитите и всякакви мерки, свързани с енергетиката, трябва да бъдат напълно компенсирани, за да не се натоварват още повече и без това напрегнатите публични финанси в по-трудна пазарна среда, предупреждава Фондът.
Фискалната траектория има последствия за доверието на инвеститорите - доходността на държавните облигации вече се е повишила на няколко пазара, а страните с висока задлъжнялост трябва да се придържат към плановете си за консолидация, за да задържат разходите по заемите на ниско ниво и да запазят способността си да реагират, ако условията се влошат още повече.
МВФ призовава всички мерки в подкрепа на гражданните и бизнеса да бъдат целенасочени и ограничени във времето от една страна поради фискални причини, а от друга - за да не се потиска ценовия сигнал, който действа като пазарен стимул, подтикващ към намаляване на потреблението, подобряване на ефективността и инвестиции в алтернативи.
Фондът приветства подхода на Германия, изразяващ се в смекчаване на шока, без да се елиминира ценовият сигнал.
Широките и неограничени мерки за подкрепа са трудни за отмяна и трябва да се избягват, а обявяването на обвързващи крайни дати за целевите мерки ще гарантира, че бюджетните ресурси не се разхищават и не изместват инвестициите, необходими за укрепване на енергийната система на Европа и намаляване на нейната уязвимост към бъдещи шокове, подчертават експертите на Фонда.
Друга неотложна задача на Европа е изграждането на устойчивост, подчертава МВФ.
Цените на енергията за промишлеността в ЕС сега са приблизително двойно по-високи от нивата им преди 2022 г. и значително по-високи от тези в САЩ - хроничен недостатък, коренящ се в зависимостта от вноса на петрол и газ и фрагментираните енергийни пазари, отчита анализът.
Същевременно обаче вече е налично решение - повече от 50 процента от електроенергията в ЕС вече се произвежда от нисковъглеродни източници, което значително намалява излагането на колебанията в цените на петрола.
Завършването на единния енергиен пазар, поддържането на системата за търговия с емисии на ЕС и ускоряването на трансграничното свързване на електроенергийните мрежи са пътят към структурно по-ниски и по-стабилни енергийни разходи, според МВФ.
По-широка програма за реформи в Европа също може да донесе значителни ползи. Анализът на МВФ сочи, че пълното преодоляване на пропуските във вътрешната структурна политика и интегрирането на пазарите на труда и на продуктите до нивата, наблюдавани в САЩ, биха могли да повишат европейската производителност с 20 процента, като мобилизират до 800 милиарда евро допълнителни частни инвестиции в рамките на десет години. В резултат на това производството на човек от населението би се увеличило с 35 процентни пункта. Такива ползи показват, че преодоляването на разликата в доходите спрямо САЩ може да бъде постигнато чрез реформи в области, които са изцяло под контрола на Европа, заключава МВФ.
