Израел твърди, че създава „буферна зона“ в Ливан с цел да се защитава от нападения на Хизбула. Легална ли е подобна зона или пък прикрива нещо, което би могло да се нарича и „окупация“ или „анексия“?
Законно ли е Израел да създава „буферна зона“ на територията на Ливан? Краткият отговор е: може би, да. Дългият е по-сложен. Експерти казват, че това, което Израел прави в Южен Ливан, може би изобщо не е „буферна зона за сигурност“ - не и по международното право.
От началото на март израелската армия контролира между пет и десет километра южно от границата с Ливан и твърди, че го прави с цел самозащита. Премиерът на Израел Бенямин Нетаняху казва, че това е буферна зона, която трябва да ги предпазва от „заплахата от инвазия“ на Хизбула.
Легално ли е това?
Буферните зони не са особено добре дефинирани от международното хуманитарно право, обяснява Густав Майбауер - асистент по международни отношения в Университета Радбоуд в Нидерландия. „Стандартните източници по въпроса като хартата на ООН, Женевската или Хагската конвенция не съдържат много информация за буферните зони - поне не директно“.
Буферните зони могат да имат и някои положителни аспекти, пише изследователят Еян Кац в свой текст, който се смята за един от най-добрите материали по темата. „Те укрепват целостта на границите, като предоставят на държавите по-добри възможности да се защитят от възникващи заплахи за сигурността, идващи от недържавни субекти, особено от тероризъм и нелегална имиграция. Те могат да се използват и за ограничаване на военни зони“, продължава Кац, който понастоящем работи като юрист в Държавния департамент на САЩ. Буферната зона може да има и хуманитарна функция, като помага за настаняването на разселените лица или за разпределянето на хуманитарна помощ.
„Буферните зони обаче невинаги са мотивирани от такива благородни цели“, казва Кац. „Алтернативно те са създавани като претекст за увеличаване на сферата на влияние или преследване на външнополитически цели“. Според Майбауер неясната в правно отношение ситуация с буферните зони може би ги прави дори по-привлекателни. „Политически тази правна сива зона ги прави по-желани от онези политици, които не са сигурни дали това, което вършат, е легално или не“, обяснява той.
Използването на термина „буферна зона“ може и да е предпочитан вариант, защото звучи по-добре, отколкото „окупация“ или „анексиране“ - а това са нещата, които правят лошите. „Буферна зона“ звучи като по-мек, ограничен инструмент, който може да е по-приемлив за вътрешна и външна публика“.
Кога може да е законна буферната зона
Има редица фактори, които се вземат предвид, когато се решава дали една буферна зона е законна. Един от най-важните - дали е създадена с взаимно съгласие или е едностранно наложена.
BBC съобщи, че от 2 март насам в ливанската буферна зона са били разрушени над 1 400 сгради Снимка: Jalaa Marey/AFP
Ако буферната зона е създадена по инициатива само на едната страна това може да се разглежда като заплаха за суверенитета. В такъв случай често се използват три различни аргумента за създаването на такава зона, отбелязва Кац в юридическия си текст. Те са - ако буферната зона е одобрена от Съвета за сигурност на ООН, ако страната, която я налага, го прави по хуманитарни причини, или ако го извършва от съображения за самозащита.
Как може да се действа в една военна зона
След като е установена буферна зона - без значение дали е легална или не, „международното право все пак трябва да се спазва в нея“, обяснява Кац. „Женевските конвенции и техните допълнителни протоколи, които се отнасят до въоръжените конфликти, би трябвало да са в основата и на законите в такава зона“. Тези правила наблягат на принципите за пропорционалност и военна необходимост — тоест, действията на армията може да са оправдани от съответните мотиви, но войниците не трябва да преминават границите на абсолютно необходимото. Например граждански обекти, частна собственост и инфраструктура не трябва да бъдат набелязвани като цели или унищожавани, освен при строго определени обстоятелства - когато те биха могли да допринесат за постигането на военна цел.
Израел твърди, че Хизбула използва сгради в тази зона и на 22 март военният министър Израел Кац нареди на армията да „ускори разрушаването на ливански домове“ около израелската граница „по модела на Газа“. „Трябва да има легитимна военна и оперативна цел - и единственият начин за постигането им да е свързан с унищожаване на гражданско имущество“, обясни пред Си Ен Ен през април 2025 г. Янина Дил, директор на Института по етика, право и въоръжени конфликти към Оксфордския университет, коментирайки поведението на израелската армия в Газа. В противен случай - умишленото и широкомащабно унищожаване на гражданска инфраструктура без ясна военна необходимост е военно престъпление, заяви още Дил.
Има ли срок за буферната зона
Друг важен фактор, който международното право разглежда по отношение на буферните зони, е за какъв срок съществуват те. Ако буферните зони станат нещо перманентно, те изобщо не са буферни зони, отбелязва Майбауер. „От политическа гледна точка буферната зона или зоната за сигурност често имат предимно символичен характер“, казва той. „Важното не е как се нарича нещо, а какво се прави там“.
Според международното право една зона се смята за окупирана, ако на територията има чужда армия без позволението на властите в страната и ако чуждата армия контролира зоната. Американският държавен секретар Марко Рубио заяви, че Израел не иска да контролира перманентно ливански територии. Висшестоящи израелски политици обаче твърдят обратното, а и на около един милион разселени от тази зона ливанци е казано, че няма да могат да се върнат обратно по домовете си.
„Ако тази инвазия се превърне в постоянно явление, при което - първо, територията става негодна за обитаване и, второ, попада под ефективния контрол на Израел, тогава става дума за окупация“, заключава Майбауер. „И това има значение, защото оттам произтичат всевъзможни правни последици. Окупацията е подробно уредена в Женевските и Хагските конвенции.”
Катрин Шеър
