Доналд Тръмп с елементи на гордост обявява, че ще изтегли американските военни от Германия. Щял да изведе и други американски части от страни в Европа. Мотив за това решение е липсата на възторжена подкрепа на американо-израелската война срещу Иран. Както и критиките към НАТО, които Тръмп отправя от началото на втория си мандат като президент.

Германия е жизненоважна част от отбранителната стратегия на Съединените щати в Европа, откакто съюзническите сили окупират страната в продължение на 10 години след края на Втората световна война.

Въпреки че броят на войските е намален значително от онези дни, американските военни все още поддържат голямо присъствие в Германия.

Общият брой на американските военни в Германия е над 50 000. Единствената друга страна, в която САЩ държат сравним брой задгранични войски, е Япония.

Съединените щати увеличават своите военни в Европа след началото на вероломната война на Русия срещу Украйна. През март 2022 г. Военни части на САЩ бяха изпратени в бази в Полша, Румъния и България. В момента американската армия разполага с около 8000 войници, разположени в гарнизона си в Полша, и още 2500 в района на Черно море, която включва военновъздушната база Михаил Когалнико, Румъния, и Зоната за обучение на Ново село, България.

Ролята на EUCOM

Стратегическото значение на Германия за Съединените щати се отразява в присъствието на централата на Европейското командване (EUCOM) в югозападния град Щутгарт. Оттам се координират всички американски военни в европейските страни.

EUCOM е щитът на Съединените щати за възпиране на конфликти на Стария континент и поддържане на партньорството с НАТО срещу заплахите от Изток.

От Германия се командват и американските сили в района на Африка.

Германия е дом на пет от седемте гарнизона на американската армия в Европа - другите два са в Белгия и Италия - а американската армия Европа е със седалище в гарнизона във Висбаден, град близо до Франкфурт в Централна Западна Германия.

Тези пет гарнизона, всеки от които се състои от различни подразделения в различни места, наброяват около 38 000 души. Този брой включва американските сили на морската пехота на Европа и Африка, които са със седалище в Бьолбленден, Югозападна Германия, като част от центъра в Щутгарт.

Освен това около 13 000 служители на ВВС на САЩ са разпръснати на различни места в Германия - предимно в Рамщайн и Спангдалем.

Факт е, че германската държава допринася за издръжката на силите на САЩ и НАТО в страната. През 2020 г., последната година, за която правителството предостави данни, Германия е дала близо 120 млн. евро за подкрепа на чуждестранни съюзнически войски на своя земя. През 2025 г. според някои източници сумата и двойно по-голяма.

Повече от войски

Освен военното присъствие има и друг важен момент: присъствието на семействата на американските военни в близост до базите. По този начин са се образували значителни цивилни американски общности. Това са малки градове, където има американски търговски центрове, училища, пощенски станции, банкови клонове и полицейски сили. Там може да се плаща с долари, освен с евро.

Най-големият пример за това е американският военен баварски гарнизон в Grafenwör, близо до границата с Чехия. Това е най-голямата база на американската армия в чужбина в света, както по население, така и по площ, обхващаща над 390 квадратни километра.

Въпреки че Германия „изрично се отрече от притежанието на ядрени оръжия“, както заяви канцлерът Фридрих Мерц, страната е приела ядрени оръжия на САЩ през 50-те години на миналия век, в рамките на операциите на НАТО за ядрено споделяне. Точният брой на американските ядрени оръжия не е официално потвърден, но според някои оценки става дума за около 10-20 бомби B61, разположени в германската военновъздушна база Бюхел в Рейнланд-Пфалц.

 Съюзническа следвоенна окупация

По време на съюзническата окупация след Втората световна война от 1945 до 1955 г. в Германия са разположени стотици хиляди американски, британски, френски и съветски войски.

Североизточната част на страната, която в крайна сметка става Източна Германия (ГДР) през октомври 1949 г., попада под съветски контрол.

В Западна Германия окупацията е регулирана от Устава за присъствие на чужди войски, подписан през април 1949 г. Документът позволява на Франция, Великобритания и САЩ да запазят военни сили в страната и да поддържат пълен контрол върху разоръжаването и демилитаризацията на Западна Германия.

Когато военната окупация на Западна Германия официално приключва, страната си връща контрола върху собствената си отбранителна политика и разрешава пълноправно партньрство в НАТО.

Тази сделка, известна като Конвенцията за присъствие на чуждестранните сили във Федерална република Германия, е подписана през 1954 г. от Западна Германия. Тя позволи на осем членки на НАТО, включително САЩ, да имат постоянно военно присъствие в Германия.

Броят на американските военни намалява след края на Студената война през 1990 г., когато според германското правителство има приблизително 400 000 чуждестранни войници, разположени на германска земя. Приблизително половината от тях са били американски военни, но те постепенно са намалени, тъй като напрежението с Москва след разпада на СССР спада значително.

Днес обаче Кремъл отново заплашва не само Европа, но иска да наложи своя „руски свят“ („русский мир“), което е нищо друго освен агресия и войни. Застрашени са не само Европа. В такава ситуация намеренията на американския президент Доналд Тръмп не са просто заяждане с Германия, а лишаване на САЩ от най-лоялния партньор – Европа.

Странно и опасно е, когато режимът в Русия се е устремил към нова студена война, Тръмп да подпомага този процес чрез прибързани решения.

***

Ново село, България. Българските военни бази за съвместно ползване, официално военни съоръжения и обекти за съвместно ползване, често неправилно наричани „американски военни бази“, са полигони, предоставени за обучаване на български и американски войници, както и войници от други страни членки на НАТО в България.

Всички сгради, включително тези, които са подобрени, са българска собственост, а силите на САЩ имат право да ги използват след съгласуване с България. Голяма част от издръжката се поема от НАТО и страните, от които военни части използват полигона и базата.