Фалшивият мед, нелоялният внос и липсата на достатъчна държавна подкрепа притискат българското пчеларство. Затова и производителите настояват за по-строг контрол върху качеството и произхода на меда на пазара.
Георги Куртев, който от години се занимава с пчеларство, казва, че възприема дейността си като мисия за опазване на природното равновесие.
„Моята основна мисия е да се чувстват пчелите добре. Голям проблем е изчезването на пчелите – това се появява все повече и повече в България. Целта ми е да спася рояците, да ги прибирам и да им давам нов дом. Кошерът е като нашето тяло – едно същество, а тези пчелички са като нашите клетки и трябва да се грижим за тях“, казва той.
По думите му основна заплаха за пчелите е интензивното земеделие и използването на пестициди.
„Употребата на пестициди и замърсяването на околната среда влияят върху пчелите. Пчелите са много важни – много от културите ще изчезнат, ако няма пчели“, допълва Куртев.
Един от най-сериозните проблеми за сектора остава навлизането на имитации на пазара, посочват представители на бранша.
„Приоритет е борбата срещу фалшивия мед. Това е проблем, който ни убива бавно. Не е само за България. Трудно може да се каже колко фалшив мед има, защото нямаме методи да го хванем. Трябва стратегия. От години искаме да се разработи такава стратегия от Министерството на земеделието, но досега не срещаме подкрепа“, посочи Сребрин Илиев, председател на Националния браншови пчеларски съюз.
Иван Кънев, председател на сдружение „Пчелари“–Русе, допълни: „Ако не сме ние пчеларите, пчели няма да има в природата, поне в нашия регион, защото химията в земеделието е много.“
Стоян Иванов, който е трето поколение пчелар и се грижи за 220 пчелни семейства, посочи, че нелоялният внос също поставя сектора под натиск.
„Трудно може да се издържа човек с пчеларство при тези цени, при тези осигуровки, ниски добиви. При тези условия тенденцията е надолу. Няма пари за развитие“, обясни той. „Вносът на евтини храни от Латинска Америка ще се опита да подбие цените“.
Георги Куртев предупреждава и за качеството на внасяния мед: „Имаме внос на мед от държави, където не се контролира качеството – дали има химически пестициди. Много често медът се разрежда с глюкозен сироп“.
„Няма как да не се изкупува на ниска цена, тъй като основният показател за цената е цената на фалшивия мед. Когато той е нисък, натиска и цената на истинския мед“, обясни и Сребрин Илиев.
По думите на Куртев разликата в цените обърква потребителите: „Хората влизат в магазина и си казват: защо твоят мед като пчелар струва 9 евро, а в магазина го има за 4? Ами защото едното е истинско“.
Пчеларите у нас настояват за по-строг контрол, ограничаване на имитациите и по-ясни правила за вноса, както и за по-голямо обединение в сектора с цел защита на българското производство.
Българското пчеларство през последните пет години
През последните пет години българското пчеларство преминава през отчетлива трансформация – от силно фрагментиран сектор към все по-концентриран и професионализиран отрасъл, но на фона на задълбочаващи се проблеми с доходността, смъртността при пчелите и пазарния натиск.
Данните на Министерството на земеделието и храните показват, че броят на пчелните семейства намалява от 867 561 през 2019 г. до около 808 851 през 2025 г. Подобна е тенденцията и при стопанствата – от 13 771 през 2019 г. до 8 416 през 2025 г., което ясно показва изчезване на множество малки производители и концентрация на сектора в по-едри ферми.
Производството на мед се движи колебливо – от 11 518 тона през 2019 г. до спад от 9 066 тона през 2020 г., последван от възстановяване до 11 189 тона през 2023 г., но отново понижение до 9 649 тона през 2025 г. Средният добив също остава нестабилен – варира от 13.3 кг на семейство през 2020 г. до пик от 17.5 кг през 2023 г., след което отново спада до 14.6 кг през 2025 г.
Тази динамика очертава ключова характеристика на сектора – силна зависимост от климатични условия и външни фактори. Суши, промени в растителната защита и болести при пчелите влияят директно върху продуктивността.
Особено тревожна е тенденцията при смъртността на пчелните семейства. През 2025 г. са отчетени над 60 000 загинали семейства – почти двойно повече спрямо 2024 г., когато броят им е около 34 000. Основните причини са болести като вароатоза, отравяния от пестициди и синдромът на т.нар. „празен кошер“, което поставя сектора под допълнителен натиск.
На пазара се наблюдава траен ценови дисбаланс. Изкупните цени на едро през 2024 г. падат до около 4.40 лв./кг, което представлява спад спрямо предходните години. В същото време директните продажби към крайни потребители достигат средно около 9.46 лв./кг през 2025 г., което задълбочава зависимостта на пчеларите от пазар извън традиционните канали.
Това води до все по-ясна икономическа поляризация – малките производители трудно оцеляват при ниски изкупни цени и високи разходи, докато по-големите стопанства успяват да се адаптират и разширяват.
В същото време секторът отчита и частични положителни промени. Държавната подкрепа чрез Стратегическия план за развитие на земеделието (2023–2027) се увеличава, като през 2024 г. са изплатени над 9.3 млн. лв. по различни интервенции. Въведени са и по-гъвкави изисквания за подпомагане, включително намален праг от 10 кошера за „мобилно пчеларство“, което цели да стимулира опрашването и по-широкото участие на фермери.
Въпреки това общата картина остава противоречива – секторът се професионализира и се структурира по-устойчиво, но едновременно с това губи малки производители и е изправен пред растящи биологични и икономически рискове.
