Този сценарий на диктатора Путин е възможен, затова управляващите в Армения и лидерите в Европа трябва предварително да действат, а не да съзерцават, и да се направи всичко необходимо той да бъде предотвратен
Александър Левченко*
Провалената външна политика на Кремъл в Южен Кавказ принуждава Владимир Путин да прибягва до открити заплахи срещу Армения заради нейния курс към присъединяване към ЕС. По време на пресконференция в Москва ръководителят на Кремъл заяви, че Армения трябва възможно най-скоро да „се определи“ по въпроса за членството в Европейския съюз, след което било възможно „меко разделяне“, като подобно решение можело да бъде взето въз основа на резултатите от референдум. След това обаче Путин започна да заплашва Ереван, посочвайки Украйна и твърдейки, че „това, което сега се случва в украинското направление“, е започнало с „опита на Украйна да се присъедини към ЕС“. По този начин зад реториката на Путин за „цивилизован развод“
се крие твърд ултиматум,
в който Кремъл дава да се разбере, че излизането на Армения от руската сфера на влияние ще бъде разглеждано като екзистенциално предизвикателство със съответните последици.
Като споменава украинския сценарий, Кремъл фактически зачерква собствените си думи за съгласие със свободния избор на Ереван. Руският президент постави особен акцент върху думите за Украйна: според него опитът ѝ за движение към ЕС „доведе до държавен преврат, кримската история, позицията на югоизточна Украйна и бойните действия“.
Заплахата на Путин за възможно реализиране на
„украински сценарий“ в Армения
е показателна демонстрация на готовността на РФ да използва силови сценарии срещу държави, които се стремят самостоятелно да определят своя външнополитически курс. Това показва, че Русия възприема евроинтеграцията на съседните страни като заплаха за собственото си влияние, а не като суверенно право на други държави. Манипулативното тълкуване от страна на Кремъл на събитията в Украйна представлява опит да се прехвърли отговорността за руската агресия върху Киев и неговия европейски избор. В действителност именно намесата на Русия за дестабилизация на Донбас и окупацията на Крим станаха причина за конфликта, а не стремежът на украинците към присъединяване към Европейския съюз.
Трябва да се разбере, че заплахите на Путин към Ереван в деня на Парада на победата
не са просто думи.
Кремъл разбира, че ако на 7 юни т.г. в Армения се проведат демократични избори, най-вероятно ще победи партията на действащия премиер Никол Пашинян „Граждански договор“. В Армения има доста силни проруски сили, по-специално блокът „Силна Армения“, но в момента те имат малки шансове за победа. Затова Путин ще планира да действа превантивно. Той разбира, че кардинална промяна на ситуацията след обявяването на официалните резултати от изборите и победата на Никол Пашинян ще бъде практически невъзможна. Следователно не е изключено Москва да се опита да приложи кримския сценарий на военно нахлуване.
Какво се има предвид?
Кремъл подготвя групировка от високобоеспособни подразделения със специално предназначение на военното разузнаване (ГРУ), както и десантно-щурмови части. По размер на територията и населението Армения е сходна с Крим. Затова около 10–12 хиляди руски бойци могат да бъдат прехвърлени със самолети в Армения, където вероятно ще бъдат десантирани на територията на летище Еребуни край арменската столица, където са базирани руски военни самолети и хеликоптери, както и въздушно-космическите сили на 102-ра руска военна база в Гюмри.
Руснаците разбират, че това е незаконно, дръзко и опасно, затова за провеждането на операцията по десантиране ще знаят само няколко души от обкръжението на Путин, както и командирът и заместник-командирът на 102-ра руска база в Армения. По кримски сценарий руската военна групировка трябва да
нахлуе в нощта срещу събота, 6 юни,
след приключването на цялата предизборна агитация и настъпването на деня за размисъл. Но вместо тишина руснаците ще се опитат да завземат летищата и да изолират Армения от външния свят. Паралелно ще изпратят войски в центъра на Ереван и ще се опитат да установят контрол над сградите на правителството, парламента, президентската администрация, министерствата на отбраната и вътрешните работи, както и над органите за сигурност. И тук възниква големият въпрос — дали руснаците ще срещнат съпротива от охраната на тези държавни обекти и дали действащият премиер Н. Пашинян ще успее да мобилизира армията
за отблъскване на руското нахлуване.
Ако охраната и армията бъдат деморализирани, това значително ще улесни задачата на руския контингент за нахлуване.
Очевидно е, че ще има няколко сценария за използване на проруската опозиция. Вероятно тя ще обяви отстраняването на Пашинян от длъжност и създаването на някакъв самопровъзгласен орган от типа на „Комитет за спасение на Армения“. Не се изключва и физическата ликвидация на арменския проевропейски лидер. А дали планираните за неделя избори ще се състоят, ще зависи от това дали руските войски без сериозни проблеми и загуби ще успеят
да завземат всички основни държавни институции
на Армения. Ако това стане, изборите ще се проведат в неделя. Преброяването на гласовете вече ще бъде контролирано от руската армия, така че проруската опозиция гарантирано ще победи, и то с голяма преднина. Москва има огромен опит във фалшифицирането на избори в Крим и на други временно окупирани територии на Украйна. Ако обаче арменските войски окажат съпротива и започнат сражения, така нареченият Комитет за спасение ще обяви отлагане на изборите за по-късен момент, без да посочва кога. Тогава може да се очаква пристигането на още една група руски спецназ и десантчици. Русия ще ги събере от цялата страна. Това вече може да бъде достатъчно, за да бъде сломена арменската въоръжена съпротива. Ще бъде използван и персоналът на 102-ра руска военна база — още 4 хиляди военнослужещи. Армията на Армения наброява 45 хиляди души. Но там има много военни, недоволни от политиката на Пашинян и признаването от негова страна на военното поражение след настъплението на азербайджанската армия в Нагорни Карабах. Не е изключено руснаците на място да въоръжават радикални представители на проруската опозиция. Така беше и в Крим.
Както при нападението срещу Крим в края на февруари 2014 г., Москва ще
използва фактора на изненадата.
Всички подготвителни дейности, както и по време на нападението срещу украинския полуостров, ще се провеждат в пълна информационна тишина. Руските специални служби внимателно ще работят срещу евентуално изтичане на информация. Самите руски спецназовци и десантчици ще разберат накъде ги изпращат едва по време на полета.
Някой може скептично да се отнесе към подобен сценарий за развитие на събитията, но подобно нещо вече се е случвало. Възниква логичният въпрос: това ли е задължителният сценарий за развитие на събитията? Не, но е много вероятен.
Тогава как може да бъде предотвратен?
Значителен проблем за руснаците ще бъде прехвърлянето на десант с военни самолети на територията на Армения. РФ няма обща граница с тази страна. Ако летят директно, ще трябва да прелетят над територията на Азербайджан или Грузия. Азербайджан при никакви обстоятелства няма да пропусне руски самолети. Най-вероятно същото ще направи и Грузия, макар че нейното правителство е доста лоялно към Москва. Прелитането през територията на Турция изобщо не се разглежда, тъй като това е страна членка на НАТО. Кремъл няма да рискува и вероятно ще насочи самолетите през неутралните води на Каспийско море. След това ще трябва да договори с Иран разрешение за прелитане през северната част на неговата територия за достигане на въздушното пространство на Армения. Очевидно е, че Техеран може да даде такова разрешение, предвид тесните си връзки с Москва и недоволството си от избора на Армения на проевропейски път на развитие.
Как тогава трябва да действа Европа,
която наскоро — на 4–5 май — проведе в Ереван среща на Европейската политическа общност на най-високо равнище? Там беше потвърдена пълната подкрепа за европейския път на развитие на Армения. Никол Пашинян беше домакин на срещата с участието на всички европейски лидери.
Ако Русия все пак успее да изпрати свои войски в Армения, тогава реакцията ще бъде закъсняла и трудна. Така беше и в Крим. Просто трябва предварително да бъде готово за такова развитие на събитията и да се направи всичко необходимо, за да бъде предотвратено. Първо, европейските лидери трябва да предупредят Тбилиси за опасността от руско нахлуване и необходимостта да се забрани прелитането на руски самолети над грузинска територия. Влиятелни държави от ЕС, като Франция и Германия, трябва предварително да разговарят и с Техеран относно недопустимостта да се предоставя разрешение за прелитане на руски самолети през иранска територия с цел нападение срещу Армения. Европейците трябва също така да бъдат в контакт със САЩ, които контролират иранското въздушно пространство, за да предупредят Москва за недопустимостта на руско военно вмешателство в Армения. Възможно е това да не е напълно в интерес на САЩ, но след официално обръщение от страна на европейците няма да могат просто да замълчат. Въпросът за евентуална руска военна намеса в събитията в Армения трябва да бъде обсъден и на срещата на министрите на външните работи на ЕС, която ще се проведе на 27–28 май т.г. и ще бъде посветена на определянето на преговорната позиция на европейците и преговарящите по постигането на мир в Украйна.
Задачата сега е да се вдигне максимално шум
Москва разчита да удари неочаквано и тихо. Но при такава активна дейност на европейците това ще бъде много трудно, дори невъзможно. Затова е необходимо пълно внимание към действията на Русия в арменското направление. Европейците трябва да действат, а не просто да наблюдават.
Парламентарните избори на 7 юни трябва да преминат в спокойна обстановка. И нека победи този, който заслужава.
*Александър Левченко е бивш посланик на Украйна в Хърватия и Босна и Херцеговина 2010-17 г., консул на Украйна в Съюзна република Югославия през 1993-97 г. Автор на анализи за руско-украинската война в украински (6 портала) и чуждестранни медии (Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония, Литва, Сърбия). Професор в Държавната данъчна академия (Киев) и академик на Академията по геополитика и геостратегия (Киев).
Мая Буюклиева
