„България има почти перфектно географско положение, но въпросът е дали ще успее да се възползва от него“. Така анализаторът на Балканите Владимир Владимиров обобщава мястото на страната ни в променящата се геополитическа картина на Западните Балкани. Според него България има реален шанс да се превърне в ключов енергиен и логистичен център, но това ще зависи от способността ѝ да развие инфраструктурата си, да засили свързаността със съседите и да използва стратегическото си положение на Черно море.

В интервю за ФрогНюз Владимиров коментира новия доклад на Държавния департамент на САЩ „Политика на Съединените щати за насърчаване на стабилността и просперитета в Западните Балкани“, който представя региона като зона на конкуренция между САЩ, Русия и Китай, с особен акцент върху енергийната сигурност и ограничаването на руското влияние.

По думите му България може да играе много по-важна роля в енергийните доставки към Балканите и Централна Европа след войната срещу Украйна, включително заради очакваните огромни нужди на Киев от енергия.

„Всякакви разговори по посока на Русия, Москва, Путин и биха дефокусирали тези стратегии“, предупреждава Владимиров.

Според него подобни сигнали биха отслабили доверието на съюзниците в ЕС и НАТО именно в момент, в който България има шанс да се позиционира като един от основните енергийни хъбове в региона.

Ето и цялото интервю:

Докладът представя Балканите като зона на конкуренция между САЩ, Русия и Китай. Как се проявява подобно влияние на практика? 

Всеки от тези големи геополитически играчи има различен подход, различна концепция и различна история в региона. Именно това до голяма степен определя начина, по който управлява интересите си.

Русия е най-старият играч на Балканите. Познаваме историческите събития, в които участва – войните с Османската империя и т.н. Тя разполага с дългогодишни инструменти за влияние, които накратко можем да опишем чрез идеи като славянство, православие и историческа близост. Именно чрез тях Русия през различните периоди, включително и днес, успява да влияе върху обществените нагласи на Балканите.

С появата на социалните мрежи възможностите на руските служби нараснаха неимоверно. На практика, особено Facebook, за тях се превърна в истински „brave new world“, в който могат да правят почти всичко, което пожелаят. При създаването на тези социални мрежи не е бил предвиден подобен тип недемократично и асиметрично проектиране на мека сила и пропаганда.

От друга страна, Китай не е по-малко способен в тази посока. Китайците разполагат с огромен капацитет. Виждаме, че имат глобална стратегия, която се отразява и върху Балканите – изграждат образа на Китай като приятел и партньор, който може да строи, инвестира и развива инфраструктура. Това е и основната разлика с руската визия и пропаганда – китайците са по-прагматично насочени и се представят като стратегически възможен партньор за всяка държава.

Посланието им е: нека бъдем приятели, нека заедно развиваме инфраструктурата, бизнеса и инвестициите. Но, разбира се, и двете държави, тъй като не са демократични, нямат проблем да използват различни инструменти, включително корупция и асиметрични хибридни действия спрямо държавите от Западните Балкани.

САЩ, с този доклад, казват нещо различно и ново. Америка сякаш казва на Балканите: „Досега се занимавахме с вас като с малки деца, време е да пораснете и да работим заедно по нов начин – като по-зрели общества и държави, да правим бизнес и да развиваме проекти, които могат да бъдат по-изгодни и по-интересни от онова, което Русия и Китай предлагат“.

В този документ се говори и за необходимостта руското вмешателство във вътрешните работи на Балканите да бъде ограничено. Какви инструменти реално имат САЩ, за да постигнат това?

Руското влияние, освен чрез медиите, социалните мрежи и местните проруски среди, дълго време разчиташе и на едно от най-силните си оръжия – използвам съзнателно минало време, защото силата му постепенно намалява – енергетиката.

Продажбата на петрол и газ беше инструмент, който Русия успешно използваше по различен начин. Освен „Балкански поток“, който захранва Сърбия, Унгария и Словакия – засега нейни партньорски държави, макар че виждаме промени в политиката на Унгария – Русия няма толкова силни механизми, с които да влияе върху Западните Балкани. 

В много по-малка степен тя има икономическо влияние. Политическото, разузнавателното и хибридното ѝ влияние са по-силни от икономическите лостове, с които Москва разполага, за разлика от Китай, който има огромна експозиция в Сърбия и Черна гора. В Сърбия говорим включително за много голяма кредитна експозиция на много сериозни лихвени проценти.

Само един Господ знае колко са китайските кредити, отпуснати на сръбското правителство и на президента Александър Вучич.

САЩ не казват: „Ще се намесим и ще вземем нашето парче от балканската баница“. Те искат да заемат по-сериозни позиции и вече развиват паралелно енергийни и инфраструктурни проекти – строят магистрали, газопроводи и инвестират в свързаност.

Смятам, че след като САЩ са поставили Балканите във фокуса си, ще постигнат резултатите, които са си поставили. Това е част от по-прагматичния подход на президента Тръмп и неговата администрация към геополитиката – повече бизнес и по-малко политика.

Американците знаят къде се намират и имат сравнително ясна стратегия и идеи за развитие на инфраструктурата и свързаността. Политиката на САЩ по отношение на Западните Балкани се координира в голяма степен от посолството им в Атина и от посланика там Кимбърли Гилфойл, която е близка до Тръмп, неговото семейство и администрацията. Те са изключително активни и тази активност ще се засилва през следващите месеци и години.

Как би могла да се възползва България от бизнес гледна точка?

Географията определя голяма част от геополитиката – това е един от най-старите принципи. България има почти перфектно местоположение, но не съм сигурен, че има и перфектното управление, което да успява да се възползва от него.

До момента не сме показали, че можем да използваме това предимство в пълна степен. Надявам се бъдещите правителства на България да предприемат реални действия, а не само да правят планове и политики – за по-сериозно свързване със съседите, за развитие на Вертикалния газов коридор, за увеличаване на трансграничните капацитети за пренос на електроенергия и газ.

Важно е да имаме предвид и Черно море – пристанищата, логистиката, доставките и енергийната инфраструктура, включително ролята на рафинерията на „Лукойл“ и натрупаните през годините зависимости около нея. Всичко това е част от голямата картина за това как България може да се позиционира – дали като транзитен, енергиен и логистичен център, или като държава, която пропуска възможностите си.

Това е ключовото, което трябва да направим през следващите месеци и години. Войната срещу Украйна в един момент ще приключи. Тогава има голяма възможност България да снабдява не само Балканите и Западните Балкани с горива, газ и електроенергия, но и оформящия се нов централноевропейски блок между Полша и Украйна.

Лично аз смятам, че Украйна има много сериозно бъдеще като държава и ще има нужда от огромни количества енергия, част от които могат да идват през България. Ако успеем да изградим и защитим подобна мащабна енергийна инфраструктура, заедно със САЩ, бихме могли да се окажем изцяло печеливши, стига да мислим и работим в тази посока и в синхрон с партньорите ни в Европейския съюз и НАТО, включително с Турция и Гърция.

В момента текат преговори голяма американска компания да придобие активите на „Лукойл“. Това означава, че е възможно на брега на Черно море, в „Нефтохим Бургас“, да има американски собственик, тъй като в Европа на практика няма компания с необходимия капацитет и възможности да управлява и защитава толкова голяма енергийна инфраструктура. 

Това са ключовите посоки и коридори, които трябва да развиваме, за да можем след пет или десет години да кажем, че България наистина е един от основните енергийни хъбове на Балканите.

Всякакви разговори по посока на Русия, Москва, Путин и т.н. биха дефокусирали тези стратегии и биха изпратили лош сигнал към нашите съюзници и партньори в ЕС и НАТО. Реториката, която българското правителство понякога се опитва да прокарва, не е добра за националните интереси на България.