Вещи, които са били на бабите и дядовците, могат да вкарат сегашния им притежател в затвора за четири години, или да му костват глоба от 2 000 до 10 000 лева. Ако в дома има гардероб, книга или друга вещ на повече от 100 години, те задължително трябва да бъдат регистрирани в съответния музей или библиотека срещу заплащане от джоба на собственика им.
Ако не ги занесат за вписване, хората ще носят наказателна отговорност, става ясно от новия Наказателен кодекс, който беше приет от кабинета преди две седмици. Същото се отнася и за картини, които са на повече от 50 години, каквито има в почти всяка къща.
В чл. 395 е записано, че всеки, който държи културна ценност, която не е идентифицирана и регистрирана по съответния ред, се наказва с лишаване от свобода до 4 г. или с глоба от две до десет хиляди лева.
За три такива вещи наказанието скача на 6 г. зад решетките и глоба до 15 000 лв. Дефиницията за културна ценност не се дава от НК, а от закона за културното наследство. Според него културна ценност са произведения на изкуството, които са по-стари от 50 години, както и антикварни предмети, на възраст поне 100 години.
В сегашния Наказателен кодекс в член 278 е предвидено същото наказание, но там се говори за археологически обект, който не засяга толкова много хора, както в новия вариант на кодекса, обясниха пред РЕПОРТЕР юристи.
Според известния литературовед и председател на УС на Съвета на колекционерите проф. Валери Стефанов и в момента в страната се водят стотици дела за културни ценности, а с новия НК се нарушава и европейското законодателство.
Справка на РЕПОРТЕР показа, че експертната оценка на само един документ в Народната библиотека е до 5 лв., което значи, че хората с големи библиотеки трябва да платят в пъти по толкова.
Шефът на НИМ Божидар Димитров пред „РЕПОРТЕР“: Излишна бумащина
„Регистрирането на движими културни ценности за нас е затруднение и допълнително задължение. И в момента хората не смогват да вършат музейните си задължения”, коментира пред РЕПОРТЕР шефът на Националния исторически музей Божидар Димитров. Димитров коментира още, че ако влязат промените в НК и самият той ще трябва да регистрира куп неща. „Проектът за НК е писан от юристи, а трябваше да извикат поне един юрист”, коментира още историкът.
По думите му проблемът в сегашния закон е това, че вещта се определя за ценност само заради възрастта, а не заради стойността й. Точно затова в момента се подготвя нов закон за културното наследство, съобщиха пред вестника от министерството на културата.
