Историята на „желязната лейди“ Ана Уинтур, чиято личност е екранизирана в „Дяволът носи Прада“

Преди излизането на “Дяволът носи Прада” името на Ана Уинтур беше известно най-вече на хората в света на модата. Но след като стана ясно, че в много отношения образът на Миранда Пристли е копиран от Уинтур, милиони хора научиха за главния редактор на списание Vogue с твърд стил на ръководство. Филмът обаче е филм, а в живота всичко е много по-интересно. Ана е призната за една от най-влиятелните фигури в света на съвременната мода. Тя е известна със своя безупречен стил, непоклатим професионализъм и перфекционизъм.

Тъй като около името на редактора се въртят най-невероятни слухове, ние от Поничка решихме да разберем коя всъщност е Ана Уинтур и защо получи прякора Ядрена зима.

  • Ана е родена в Лондон през 1949 година. Баща й е бил редактор на вестник, а майка й се занимавала със социални дейности. Между другото, Ана Уинтур принадлежи към знатно семейство: баба й по бащина линия е пра-правнучка на известната писателка от края на XVIII век лейди Елизабет Фостър, херцогиня на Девъншир.
  • Докато е в училище, Ана често протестира срещу дрес кода и не иска да носи училищна униформа. Например, тя обичала къси поли и сама ги скъсявала. Също така на 14-годишна възраст тя си прави къса прическа боб, която и до днес е част от нейния имидж. Тоест Уинтур на практика не е сменяла прическата си в продължение на 58 години.
  • От детството й баща й внушава на дъщеря си интерес към модата. Ана казва: “Мисля, че той наистина реши за мен, че трябва да работя в света на модата.” Когато Ана била на 15 години, баща й я завел на работа в известния бутик “Biba”, чието основното правило било: „Никога не предлагайте помощ на клиентите“.

  • На 15-годишна възраст Анна започва да общува и да се сприятелява с по-възрастни хора и да създава връзки. Така тя се сприятелила с известния писател Пиърс Пол Рийд, който бил на 24 години, а по-късно се запознала с популярния светски колумнист Найджъл Демпстър.
  • На 16-годишна възраст момичето решава да не ходи в университет, а да се занимава с модна журналистика. По настояване на родителите си тя започва обучението си в най-големия моден универсален магазин “Хародс” и също така посещава курсове, но скоро прекъсва с думите: „Или знаеш за модата, или не”. Скоро един от приятелите на Ана й намира работа в собственото му списание. Това било началото на бъдеща блестяща кариера.
  • Известно време момичето работило в редакциите на модни списания в Лондон, прилагало различни иновативни подходи при подаване на материали, но в един момент тя решава да напусне Англия и се премества в Ню Йорк.

  • Уинтур скоро става младши моден редактор в “Harper’s Bazaar”, но нейните новаторски идеи за снимки от нов формат в списанието довели до факта, че главният редактор я уволнил след 9 месеца.
  • Приблизително по същото време се разнесъл слух, че Ана е близка с Боб Марли и те са изчезнали някъде заедно за цяла седмица. В интервю от 2017 г. обаче Уинтур заяви, че всъщност никога не е срещала легендарния музикант.
  • Ана става един от първите редактори, които са канили звезди да се появят на корицата на списанието. Тя осъзнала, че това ще увеличи продажбите. По-късно тази тенденция е подхваната от почти всички издатели.
  • Уинтур винаги е мечтал да си намери работа в списание Vogue. Един ден бивша колежка й уредила интервю с главната редакторка на Vogue Грейс Мирабела, но разговорът приключил, след като Уинтур казала на Грейс, че иска да заеме нейното място.

  • В крайна сметка Анна все пак започва работа във Vogue. Директорът на списанието е впечатлен от ефективността на предишната й работа и й предлага позицията на творчески директор за Vogue America. Уинтур приема предложението, настоявайки за удвояване на заплатата и пълна свобода на действие.
  • Тя вярвала, че списанието е станало скучно и остаряло, затова започва активно да променя концепцията му. Анна не съгласува много от своите решения с главния редактор и това неминуемо води до търкания между служителите. За да избегне остри конфликти, ръководството на издателството решава да назначи Уинтур за главен редактор на британския “Vogue” и тя се връща в Лондон.
  • На новата си позиция тя веднага сменя много служители и демонстрира нов, доста труден тип управление. В същото време получава прякорът Nuclear Wintour, тоест Ядрена зима: поради съзвучието с фамилията й.

  • 10 месеца по-късно Уинтур оглавява американския “Vogue”, тъй като настоящия редактор оглавява наскоро издаденото списание “Elle”. На първо място, Ана решава да промени стила на кориците. Преди това те представяли модели в скъпи дрехи, позиращи в специални студия. Уинтур решава, че е по-добре да снима на открито, както и да използва по-малко известни модели. Освен това тя предлага да се смесват облекла от висшата мода с по-евтини дрехи.
  • В резултат на това корицата на първия брой, за който отговаря Уинтур, се оказва революционна за 1988 година. На него има снимка на 19-годишния модел Микаела Берку в избелели дънки с ниска талия за $ 50 и яке, украсено с големи кристали от Christian Lacroix за $ 10 000. Между другото, това е първият модел на корицата на “Vogue”, който носи дънки. Първоначално се предполагало, че Микаела ще носи пола, но момичето напълняло малко поради бременността си, така че полата не й ставала.

  • Години по-късно Ана признава, че снимката попаднала на корицата почти случайно: „Просто казах:„ Е, нека опитаме “. И ние го направихме. Беше много естествено. За мен това просто означаваше: „Това е нещо ново. Това е нещо различно.” По-късно от печатницата се обадиха, за да се уверят, че това наистина е снимка на корицата, тъй като смятаха, че може да е допусната грешка.” Тогава Уинтур казва, че ако трябва да избере най-добрата си корица, това ще бъде тя.
  • Ана отлично разбира новите изисквания на публиката. Тя казва: „Има жени от нов тип. Интересуват се от бизнес и пари. Вече нямат време да пазаруват. Те искат да знаят какво, защо, къде и как.”
  • Въпреки натоварения си работен график, Ана не забравя за личния си живот. През 1984 г. тя се омъжва за Дейвид Шафър, професор по детска психиатрия. Скоро двойката има две деца – Чарлз и Катрин. Синът й завършва Оксфордския университет и става лекар. Дъщеря й завършва Колумбийския университет и от време на време пише колони за “The Daily Telegraph”. През 2018 г. тя се омъжи за италианския режисьор Франческо Карозини, син на главния редактор на “Vogue Italia”.

  • През 1999 г. Уинтур се развежда със съпруга си. Вестниците твърдят, че причината за развода е връзката й с инвеститора Шелби Брайън. Самата Ана отказва коментар, но приятелите й отбелязават, че новият любовник смекчава характера на „желязната дама“. „Сега тя се усмихва и дори понякога се смее“, казва един от приятелите на Уинтур пред пресата.
  • През годините Уинтур се превърна в един от най-влиятелните хора в света на модата, човекът, който задава тенденции и открива нови имена. “Гардиън” дори я нарече “неофициалният кмет на Ню Йорк”. Тя силно насърчава модните къщи да наемат по-млади дизайнери. Например благодарение на нея Джон Галиано започва да работи за модната къща Christian Dior. Неотдавна тя убеди Brooks Brothers да наеме не толкова известния дизайнер Том Браун.
  • Съобщава се, че през 2005 г. заплатата й е била 2 милиона долара годишно. Освен това тя се радвала на привилегии като кола Mercedes-Benz S-класа с шофьор (както в Ню Йорк, така и в чужбина), парична премия за покупки в размер на 200 000 долара и апартамент в Ritz Paris, който Ана заема докато присъства на европейски модни ревюта. Президентът на издателството също така инструктира компанията да й предостави безлихвен заем от 1,6 милиона долара за закупуване на къща.

  • Уинтур има доста стриктно ежедневие. Тя се буди преди 6 сутринта, играе тенис и пристига рано в офиса на “Vogue”. Също така, Ана винаги пристига на модни ревюта много преди началото им. Според документалния сериал на Би Би Си „Boss Woman“ тя рядко ходи на партита за повече от 20 минути, тъй като си ляга в 22:15 всеки ден.
  • Твърди се, че има 3 постоянни асистенти, но понякога изненадва обаждащите се, като отговаря сама на телефонни обаждания. В същото време Анна често изключва мобилния си телефон, за да обядва спокойно. Обикновено предпочита храни с високо съдържание на протеини като пържола, хамбургер без хлебче, пушена сьомга, бъркани яйца.
  • Разбира се, поради високата позиция на Уинтур, гардеробът й често се разглежда внимателно. В началото на кариерата си тя обичала да съчетава модерни тениски и якета с дизайнерски дънки. След това костюмите на Шанел с мини-поли станали нейните любими дрехи.
  • Ана е по-консервативна в избора си на обувки: от 1994 г. предпочита обувки на ток от Manolo Blahnik с две пресичащи се каишки отпред и една отзад. Обувките са изработени по поръчка, за да паснат идеално на кракаа на Уинтур. Дизайнерът произвежда обувки в два светли нюанса, които хармонично се съчетават с тона на кожата на взискателния клиент.

  • Анна многократно е ставала обект на организации за защита на животните, защото самата тя обича естествената козина и често използва кожени изделия за модни фотосесии във “Vogue”. Според една служителка на “Vogue” „Никой не носеше козина, преди тя да я сложи на корицата в началото на 90-те години. Тя предизвика цялата индустрия.”
  • Един от незаменимите аксесоари на Уинтур са нейните големи слънчеви очила. Много хора смятат, че тъмните очила са част от суровия образ и Ана сякаш се крие зад тях, но всъщност Ана просто не вижда добре и в рамката се вмъкват лещи с диоптър.
  • Въпреки че е включена в списъка на “The Guardian” като „един от 50-те най-добре облечени хора над 50 години“ през 2013 г., Уинтур е имал и модни провали. През 2008 г. тя се появи на светско събитие с рокля от Карл Лагерфелд, която беше наречена „най-лошият моден провал за годината“. Критиците отбелязаха, че роклята е направила Уинтур да изглежда като героинята на научно-фантастичния филм на Дейвид Линч “Дюн”. Някой коментира, че „изглеждаше, сякаш е инкрустирана с вкаменелости“.

  • Анна Уинтур стана широко известна след публикуването на книгата „Дяволът носи Прада“, написана от бившата й асистентка Лорън Уайзбъргър. В романа персонажът Миранда Пристли има много общо с Уинтур: тя също е британка, има две деца, тя е твърд лидер и обича да поставя трудни задачи на подчинените си и след това се кара за неуспеха. Въпреки това авторът твърди, че е черпила не само от собствения си опит в света на модата, но и от опита на приятелите си.
  • Самата Уинтур всъщност не коментира книгата, заявявайки, че „винаги харесвам страхотните произведения на изкуството. Още не съм решила дали ще я прочета или не.” След успеха на книгата било решено да се заснеме филм. Говори се, че по време на снимките Ана силно препоръчвала на известни хора от света на модата да не се появяват в лентата, в противен случай “Vogue” няма да пише за тях. По-късно обаче самата Уинтур отрича това.
  • Филмът излиза през 2006 г. и има голям успех. Уинтур се появява на премиерата в костюм на “Прада”, показвайки страхотно чувство за хумор. Любопитно е, че на екрана офисът на Миранда Пристли изглежда доста подобен на офиса на Уинтур, така че Ана скоро решила да направи ремонт в него. Тя обаче отбелязва, че филмът й се струва „наистина интересен“, и го похвали, че показва модата като „завладяваща и бляскава“.

  • Уинтур често се описва като емоционално откъсната жена, която се държи доста студено дори с приятели. Някои от журналистите казват, че “на определен етап от кариерата си Ана Уинтур е спряла да бъде Ана Уинтур и е станала „Ана Уинтур“”. Тоест тя затваря по-голямата част от личността си за всички и се превръща в марка. Възможно е обаче студенината на Уинтур да е просто проява на традиционната британска сдържаност.
  • Критикувано беше и желанието на Уинтур да подчини всички около себе си на собствените си стандарти. Например през 2005 г. творческия директор на “Vogue” Андре Леон Тали призна в шоуто на Опра Уинфри, че в един момент Ана поискала от него да отслабне. „Повечето момичета във “Vogue” са толкова слаби, невероятно слаби – казва той, – защото госпожица Ана не обича дебели хора“.
  • Веднъж на седмицата на модата в Милано, тя помолила да преместят ключови ревюта в началото на седмицата, така че тя и другите американски редактори да имат време да се върнат у дома преди шоуто в Париж. В резултат на това мнозина били разочаровани, защото някои млади дизайнери, които трябвало да представят своите колекции на финала, били лишени от важна част от публиката. Тогава “Dolce & Gabbana” обявиха, че Милано се превръща в „безсмислен цирк“.

  • Днес легендарната Ана Уинтур е на 71 години и въпреки всички критики тя изгради наистина блестяща кариера: ръководи списание “Vogue” от 1988 г. насам. На въпрос как ще коментира твърдия си стил на управление, многото оплаквания от служители и сложния си характер, тя отговаря: „Имам толкова много хора, които са работили с мен 15, 20 години. И знаете ли, ако съм такава кучка, те сигурно са мазохисти, защото все още са тук. Ако понякога изглеждам студена или сурова, това е просто защото се стремя към най-доброто.” Нейният приятел, дизайнерът Карл Лагерфелд, веднъж казва за нея: – Честна е. Тя ви казва какво мисли. Да е да, а не е не.”
  • Ана Уинтур участва активно в благотворителна дейност. Тя е попечител на Метрополитън музей на изкуствата в Ню Йорк, където е ръководила благотворителни организации за Института по костюми. Също така основава фондация за подкрепа и популяризиране на млади модни дизайнери. Освен това тя събра над 10 милиона долара за благотворителни организации за СПИН.

  • Когато беше класирана на 69-о място от списание “Форбс ” през 2011 г. в списъка със 100-те най-влиятелни жени в света, Ана подчерта, че не се смята за влиятелна личност. Тя също така казва: „Знаете ли какво означава това? Това означава, че получавате най-добрите места в ресторанта или различни билети за събития. Но това е и чудесна възможност да помогнете на другите и за това съм изключително благодарна.”

Гледали ли сте филма “Дяволът носи Прада”? Образът на Ана Уинтур е по- скоро положителен или отрицателен за вас?

Източник: ponichka.com

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини