Култовата My Chemical Romance се завръща с нова песен

My Chemical Romance пуснаха първата си нова песен от 2014 година - The Foundations of Decay.

Групата изнесе първия си концерт от седем години през декември 2019 г. в Лос Анджелис. Тяхното турне, което беше отлагано няколко пъти поради пандемията, започва в Европа на 16 май във Великобритания, от 1 юни - във Франция, Италия, Нидерландия, Полша, Унгария, Чехия, Германия и Швеция и ще продължи през август в Северна Америка, а датите в Нова Зеландия и Австралия са през 2023 г.

Когато My Chemical Romance обявиха турнето си в началото на 2020 г., буквално на мига разпродадоха три вечери този месец на стадион Милтън Кейнс (30 000 места) и надхвърлиха 228 000 билета за турнето си в Северна Америка за по-малко от седем часа. Това не е необичайно - преди разпадането им през 2013 г. една от най-известните емо банди в САЩ често бяха хедлайнери на арени и фестивали. Разликата е, че тогава те бяха малко вероятни суперзвезди, неподходящи, проникнали в мейнстрийма по невнимание. Сега те се връщат към поп културния пейзаж, в създаването на който някога бяха намесени.

Водени от вокалиста Джерард Уей, талантлив комикс артист, израснал, слушайки пънк, метъл и бритпоп, те групата се налага в хардкора на Ню Джърси от началото на 21 век. Музиката им взема по-мрачен обрат след пробива през 2004 г. с Three Cheers for Sweet Revenge - албум, повлиян от най-мрачните моменти на Cure и готически нюанси с пънк яростта на Misfits and the Damned. Техният хит №1 Welcome to the Black Parade е епос от много части в духа на Bohemian Rhapsody на Queen, от калибъра на Боуи, с величието на Pink Floyd. Последният албум на MCR до момента, Danger Days: The True Lives of the Fabulous Killjoys от 2010 г., черпи от безгрижния пънк, разкошния рок от 80-те и цветните клавири на ню уейва.

За шок на мнозина, групата обяви разпускането си през 2013 г. През годините оттогава Уей не крие колко трудна е за него славата, описвайки я като "изключително травматична" и подчертава важността на терапията за него. "Имах нужда от последните седем или осем години, за да асимилирам този опит", каза той миналата година. MCR също бяха изправени пред уникален натиск като най-популярната емо банда в света. В най-добрия случай те биваха често неразбрани, дори опасно погрешно тълкувани и станаха обект на морална паника.

Емоционалните, често сурови текстове на Уей са посветени на трудните времена. "Триумфът на човешкия дух над мрака беше нещо, което беше вградено в ДНК-то на групата от самото начало", каза Уей миналата година. Но част от медиите приеха тази страна на групата като причина, а не като симптом за нарастваща криза на психичното здраве на младите хора.

През 2008 г. MCR бяха свързани в новините с 13-годишното момиче от Кент Хана Бонд, фенка, която се самоуби, което медии приписаха на любовта й към емо музиката. Mail Online публикува материал със заглавие "Защо нито едно дете не е в безопасност от зловещия емо култ", а в друга статия нарече MCR "самоубийствен култ". 

Очернянето на жанра постави феновете на риск. През 2007 г. фенката на хард рока и MCR Софи Ланкастър беше пребита до смърт от тълпа непознати в Бакъп, Ланкашър, защото беше облечена в готически стил. На следващата година насилието срещу феновете на емо се прехвърли в Мексико, където трима тийнейджъри бяха жестоко пребити в Керетаро, северно от Мексико Сити. 

MCR говорят директно за депресията и отчуждението, изпитвани от огромен брой млади хора. "Една от нашите мисии винаги е била чрез нашите действия да осигурим комфорт, подкрепа и утеха на нашите фенове", написаха те тогава, като отбелязаха, че са "против насилието и самоубийството". "Нашите текстове са за намирането на сила да продължим да живеем с болката и в трудни времена. Последната песен в нашия албум гласи: "Не се страхувам да продължа да живея" - чувство, което олицетворява позицията на групата по отношение на трудностите, пред които всички сме изправени като човешки същества"

В музикално отношение групата е по-сложна, отколкото предполага етикетът "емо". MCR са повлияни от Queen, Alice Cooper, Дейвид Бауи и Smashing Pumpkins. Сценичният им образ размива границите на пола и това е още едно нещо, което направи някога MCR лесна мишена за тормоз. Но те използват тази незавидна позиция, за да се застъпят за онези, които попадат под ударите на подобни предразсъдъци - транссексуални и хора с нетрадиционна сексуална ориентация.

Днес наследството на MCR е сравнимо с това на Nirvana, друга група мършави аутсайдери, които гордо се идентифицираха с отхвърлените. И двете групи черпят вдъхновение от ъндърграунд пънка и разговарят с маргинализираните, и двете стават културен феномен случайно. Подобно на Кърт Кобейн, Уей е откровено феминистки.

Днес MCR се завръщат в свят, в който да бъдеш емо е толкова общоприето, че рапърът Machine Gun Kelly издаде песен, наречена Emo Girl и си сътрудничи с Bring Me the Horizon, а спечелилата Грами сензация Оливия Родриго си сътрудничи с Дан Нигро от инди-емо групата As Tall as Lions.

Алтернативната рок сфера на MCR е място, където процъфтяват по-голяма честност, съпричастност и желание за разбиране на проблемите с психичното здраве и в което границите на пола и жанра се разтварят.  И това е добре дошло в наши дни, когато след повече от две години живот в пандемия, множество автори на песни говорят откровено за психичното здраве.

Коментари в сайта

Последни новини