18 февруари - 153 години от гибелта на Апостола

Широко известна е мисълта на Васил Левски „времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме”.

Но също е казал и че иска да излезе преди времето. И го направи, като изпълни и мечтата, и мисията си, да изрази вековната ни жажда за свобода. И като ни завеща неугасими, неутолими стремления за правдив и смислен живот...

Затова и духом, и тялом, приложи Учението на неговия Учител Христос. И  предсмъртно се венча с единствената му невеста - България. Изведе с живота си и свободата, изпълнена със святост, с вътрешната мяра на духа, която не се подарява, не се отнема, а се живее, изстрадва и заслужава…

Много свои проникновения ни остави Васил Левски за краткия си живот. Но колкото повече ги осмисляме, толкова повече стигаме до неговата трудно уловима и огромна предназначеност, която е бил призван да изпълни. Защото е знаел е, че духът на времето е съдбовност и повеля на Времето. 

Апостола ни завеща и убеждението си, че всички сме част от него и от неговите трансформации. Но не като придатък, а като много важна, съществена и творяща реалността си, част.

С оставените в писмата си думи, Левски стана пророк и на днешните времена. И като изкачи ненапразно трудния път на апостолската Голгота, той ни остави и надеждата, че има време за всичко, дори и то да тече напред, назад, да изпреварва предначертаното или да закъснява за него, в зависимост от аспектите на духовната предопределеност.

Особено в трудни времена, като днешните, в които Левски все по-често ще навестява душите ни, съзнанието ни, със своите лъвски крачки, за да освещава и благословя с копнежа за свобода пътя на тръгналите след него.

Да ни освобождава вътрешно от опеката на остарялото мислене, от властта на щампите, от всичко, което сковава ума, сърцето, въображението…

За да може свещеният човек да постигне чрез сакрална революция своята истинска,  вътрешна свобода, както и свещеното познание в Бога, до което се стига с вяра, дързост, будност и отговорност.

Остави ни и доказателството, че само чрез Любовта, Мъдростта и Истината можем да стигнем до нея, като следваме образеца на неговия пълноценно, пълнокръвно изживян живот с огромната му обич към род и Родина, за които се пожертва.

Превърна се и в най-съкровеното нещо в нашите сърца - Любовта, която всеки ден пише и чете истинското евангелие на спасението. Тази, която е неотменна, неотминаваща, винаги променяща света и все повече устремяваща ни  към доброто и правдивото.

Остави ни и утехата в усещането, че той, без да е канонизиран, винаги ще светителства в Небесната църква в името на Бога и народа си.

Че винаги ще бъде за нас силата на огъня от крилата на птицата Феникс. И в най-големите трудности ще ни води към духовно събуждане и възкръсване.

Лияна Фероли,  Общински комитет „Васил Левски”, Кърджали