Организираната престъпност остава фундаментално предизвикателство за България. Това констатира черновата на новия евродоклад в частта си за организираната престъпност, пише "Труд".
Документът, който ще бъде публикуван официално в сряда, обхваща 5-те години след приемането ни в ЕС.
Еврокомисията (ЕК) цитира данни на Европол, според които български престъпни групировки, специализирани основно в трафик на хора и измами с банкови карти, действат в 15 членки на ЕС, което ги прави едни от най-мащабните в Европа. Правителството на Бойко Борисов е похвалено, че "напоследък има напредък в сътрудничеството с други членки на ЕС за пресичане на престъпления с презграничен характер". Но този напредък - основно обмен на оперативни данни, е нищожен предвид мащаба на организираната ни престъпност.
Ролята и вниманието зад граница не са толкова страшни, колкото в самата България, където те са "уникални", отбелязва ЕК. "Тези групировки упражняват значително влияние върху българската икономика - годишният оборот на 12-те най-влиятелни криминални структури е 1,8 млрд. евро. Това ограничава конкуренцията и чуждите инвестиции и осигурява платформа за влияние върху политическите процеси и държавните институции."
Единствената похвала от Брюксел е за множеството полицейски операции след идването на власт на ГЕРБ. ЕК констатира, че многото арести не доведоха до много дела. Но все пак организираната престъпност "бе здраво разклатена, ограничиха се проституцията, трафикът на хора и фалшификациите".
Заедно с това обаче, критиката е сериозна в следните направления:
- България инвестира много в подобряването на институционалната и правната рамка за борба с организираната престъпност след 2010 г., но резултатите са ограничени.
- Утрояването на полицейските разследвания до 6000 през 2011 г. не води до убедителни резултати.
- Слаба разкриваемост на поръчковите убийства.
- Законови ограничения за ефективността на Специализирания наказателен съд и Специализираната прокуратура.
- Програмата за защита на свидетели не дава резултати по важни дела.
- Няма контрол на имуществото на висши държавни служители.
Като конкретен пример, че нещата у нас не работят, ЕК сочи бягството на т.нар. Братя Галеви точно преди да бъдат вкарани в затвора. Брюксел нарича това израз на "систематичните проблеми в налагането на закона".
"Няма политическа настойчивост за идентифициране и отстраняване на причините за този голям провал на системата", пише в черновата на доклада, цитирана от "Труд".
Докладът посочва, че има случаи, когато назначаването на съдии от ВСС е било непрозрачно и помрачено от обвинения в политическо влияние, предаде БНТ. Обръща се внимание на уволнението на съдия Мирослава Тодорова, като се посочва, че то е пример за непоследователност в дисциплинарната юриспруденция.
Друг проблем е голямата разлика в натовареността на съдилищата в София и другите градове и забавяне на публикуването на мотивите за присъдите. По този начин много съдии се намират в техническо нарушение и могат да станат обект на субективно отношение.
Еврокомисията (ЕК) цитира данни на Европол, според които български престъпни групировки, специализирани основно в трафик на хора и измами с банкови карти, действат в 15 членки на ЕС, което ги прави едни от най-мащабните в Европа. Правителството на Бойко Борисов е похвалено, че "напоследък има напредък в сътрудничеството с други членки на ЕС за пресичане на престъпления с презграничен характер". Но този напредък - основно обмен на оперативни данни, е нищожен предвид мащаба на организираната ни престъпност.
Ролята и вниманието зад граница не са толкова страшни, колкото в самата България, където те са "уникални", отбелязва ЕК. "Тези групировки упражняват значително влияние върху българската икономика - годишният оборот на 12-те най-влиятелни криминални структури е 1,8 млрд. евро. Това ограничава конкуренцията и чуждите инвестиции и осигурява платформа за влияние върху политическите процеси и държавните институции."
Единствената похвала от Брюксел е за множеството полицейски операции след идването на власт на ГЕРБ. ЕК констатира, че многото арести не доведоха до много дела. Но все пак организираната престъпност "бе здраво разклатена, ограничиха се проституцията, трафикът на хора и фалшификациите".
Заедно с това обаче, критиката е сериозна в следните направления:
- България инвестира много в подобряването на институционалната и правната рамка за борба с организираната престъпност след 2010 г., но резултатите са ограничени.
- Утрояването на полицейските разследвания до 6000 през 2011 г. не води до убедителни резултати.
- Слаба разкриваемост на поръчковите убийства.
- Законови ограничения за ефективността на Специализирания наказателен съд и Специализираната прокуратура.
- Програмата за защита на свидетели не дава резултати по важни дела.
- Няма контрол на имуществото на висши държавни служители.
Като конкретен пример, че нещата у нас не работят, ЕК сочи бягството на т.нар. Братя Галеви точно преди да бъдат вкарани в затвора. Брюксел нарича това израз на "систематичните проблеми в налагането на закона".
"Няма политическа настойчивост за идентифициране и отстраняване на причините за този голям провал на системата", пише в черновата на доклада, цитирана от "Труд".
Докладът посочва, че има случаи, когато назначаването на съдии от ВСС е било непрозрачно и помрачено от обвинения в политическо влияние, предаде БНТ. Обръща се внимание на уволнението на съдия Мирослава Тодорова, като се посочва, че то е пример за непоследователност в дисциплинарната юриспруденция.
Друг проблем е голямата разлика в натовареността на съдилищата в София и другите градове и забавяне на публикуването на мотивите за присъдите. По този начин много съдии се намират в техническо нарушение и могат да станат обект на субективно отношение.
Източник: dir.bg
