Библиотекарката в Детски отдел на ГБ "П.Пенев" Светла Билярска защити магистърска степен с тезата "Градска библиотека "П. Пенев"- Димитровград #Отворени врати" в НИБИТ- София. Различното в случая е, че Билярска представя в нея всички иновативни идеи, които библиотеката в Димитровград е реализирала в последните години - хвърчило в Лятната читалня, пейка -книга, златна ябълка, елха от книги и др.
- Как се роди идеята за магистратурата и за темата й?
-Идеята е на колегите в библиотеката, на тях дължа много. От доста време те говорят да запиша магистратура, да си "сверя часовника", а и имаме много идеи да покажем - златна ябълка, хвърчило над лятната читалня, книга -пейка и т.н. А темата е свързана с това, че библиотеката може да се превърне в място, привлекално за читатели и посетители. Комисията, която изслуша презентаницията наистина не повярва, че има такава библиотека в България.
- Какво включваше самата презентация и твоята защита?
- Тя беше дълга, но моята научна ръководителка ме посъветва да я съкратя. В първата част описвам библиотеката като уникална в архитектурно отношение със своята колонна зала -хипостил, лятна читалня, разположението. Началото поставя описание на Димитровград - една мечта, един символ и факта, че е част от проекта АТРИУМ.
Втората част дава представа за лидера и екипа - иновационни техники и практики. Аз имам опита с колектива, с различни директори и знам как се получават нещата. Тук посочих възможността да реализираме различни инсталации, което се оказа една реклама за ГБ "П.Пенев". Всъщност става дума за свободата да правим това, което ни вдъхновява.
Когато пред комисията показах златната ябълка, висяща в двора, хвърчилото над шадравана или клуб "Арт атак" с лодки по река Марица те останаха изумени и казаха: "Това не е възможно да се случи в една библиотека".Аз казвам, че е възможно, защото ние имаме контакта с читататели и посетители.
Последната глава включваше работата с деца - това, което правя вече 16 години. Срещала съм всякакви странни и необичайни истории и ситуации - деца, избягали от къщи, или от училище, но дошли в Детския отдел, откраднати колела, намерени телефони и др. За това ми помага библиотерапията - един предмет, който изучавах и ми беше много полезен. Да препоръчаш на детето подходящата книга, за да може то да преобърне нещо в себе си и да разреши проблемна ситуация.
- Очакваше ли такава реакция след защитата на магистратурата, поздравленията в социалната мрежа към теб заваляха...?
- Не, аз нямам интернет на телефона и след края на защитата, връщайки се от София в автобуса се обадих на трима близки. Но обажданията заваляха изведнъж - колегите от библиотеката, както и тези от моя танцов клуб, познати, читатели - всички казват "Браво, честито!".
Според мен, столицата видя една успяваща библиотека като нашата. Проучванията сочат въпреки, че града е малък и обезлюдяващ, че чете 12 на сто от населението. Хората имат нужда от книгата, от четенето, а ние успяваме да напомним за себе си. Да ги накараме да дойдат и да се запишат и най-важното - да четат. Благодаря на всички за подкрепата, за пожеланията, трогната съм!
