12 °C

В село Бряст традицията на Сирни Заговезни е жива

    В село Бряст традицията на Сирни Заговезни е жива. Поддържат я местните хора, на обичаите учат и децата си, и внуците. Бряст е популярно и като селото на майсторите чавгари. Няколко от по-възрастните мъже дялат през цялата година чавги, които в нощта на празника палят и изстрелват във въздуха, като всяка наричат за здраве на членовете на фамилията, за плодородие, за множене на добитъка.

    Подготовката в селото за празника започва много преди Сирни Заговезни.

    На този ден най-важна е прошката

    На Сирни Заговезни се става рано сутринта. Свекървата вдига снахите. Първата снаха прави питата, втората хваща петел, с него ще сготви яхния по-късно. Варят се и яйца, които ще се сложат на трапезата вечерта. Свекървата - най-възрастната жена в къщата, разпределя работата по почистването на дома и приготвянето на гозбите между снахите. Мъжете отиват заедно с останалите от махалата да събират дърва, за да подготвят огъня за вечерта, когато се палят чавгите.

    Всичко се прави обаче до икиндия /както се нарича времето по пладне в този край/. След тези приготовления всички се обличат с новите си дрехи и отиват в черквата. Там палят свещички, а после излизат в черковния двор, където ги чакат кавалджиите. Извиват се хората, жените запяват.

    След веселата част се взима прошка. Това е най-важната част от празника. Кой каквото е направил през годината и му е тежало, на този ден си го казва и иска да му се опрости, разказват хората. 

    След прошката с дамаджана, пълна с вино и с питка кумците отиват на гости при калманата и калтатата /б.а. кумовете си/, за да ги почетат и да вземат прошка и от тях.

    След този ритуал хората излизат на мегдана и палят огньовете вече по тъмно, всички хвърлят чавгите си - за здраве, за берекет и казват така: „На когото чавгата иде най-далеко, той ще живее най-дълго“.

    След огньовете всички се прибират по къщите. Край софрата свекърът разчупва питата и дава едната половинка на жена си. Двамата поделят големите късове по равно между всички членове на семейството.

    След вечерята младите жени събират посудата - чиниите, каничките, слагат ги в кухнята, но тази вечер не ги мият. Рано сутринта в понеделник ги измиват. Така ритуално дават началото на Великия пост. От 15-ти март до Великден блажно вече не се яде.

    Думата чавга идва от чавгар - двоен. Тази дума се е използва за двойка животни. Например при ситуация, в която един кон не може да изтегли по баира каруцата, пред него стопанинът впряга още един. Тази двойка се нарича чавгар /от чифт/. Така заради приликата с  конските уши започват да наричат и стрелите в Бряст, които мятат на Заговезни, разказват майсторите им.

    В с. Бряст и околностите мятат чавги на Сирни Заговезни. В други краища на Хасковска област им  казват стрелки или стрели.

    Чавгата се нарича на всеки член от семейството за добра година. Картупала се нарича за животните. Колкото по-далече отлети, толкова по-добре ще растат животните на чавгара /този, който хвърля чавгата/. Двойната стрела някога хвърлял най-възрастният член на семейството за здравето на цялата къща.

    Макар и в песните да се пее, че в който двор падне чавгата, от този дом ще си намериш мома, в Бряст откакто се помни, мятането е само за здраве и плодородие. Според традицията обаче именно през нощта на Сирни Заговезни младоците крадат момите, които са им на сърце. Това става по време на чавгането, защото моментът е удобен, понеже всички са събрани на мегдана. Това е и последният ден, в който можеш да откраднеш момата, защото от следващия вече младите не могат да се събират, понеже започват тежки пости и чак до Великден според църковните традиции сватби не могат да се вдигат.

    Facebook коментари

    Коментари в сайта

    Хороскоп за 14.04.2021

    Последни новини