21 години по-късно залятата с киселина Мария Бонева все още чака присъда за извършителите

Последният чудовищен случай на насилие от Стара Загора изкара наяве един въпрос - какво е нужно на институции, за да определят като тежка телесна повреда едно агресивно нападение? Трайно осакатяване, инвалидност, загуба на орган са сред причините за определяне на тежка телесна повреда. Никъде в критериите обаче не стои въпросът за психологическите травми и последствията от тях.

Връщаме лентата 21 години назад, когато заляха с киселина Мария Бонева. И толкова години по-късно нейният случай все още е без осъден.

"Не смятам, че има жена, която днес става с очакването, че ще бъде пребита, заклана или залята с киселина. Аз съм ставала с ясното съзнание, че днес отивам на работа и вечерта ще бъда с децата и съпруга ми", разказва Мария Бонева.

На 11 септември преди 21 години Мария излиза от дома си и никога повече не се прибира същата. Правят опит с киселина да обезличат и красотата, и желанието ѝ за работа.

"Един ден се събуждаш и животът не е същият. Не бях сигурна дали съм повече стресирана от това, което видях в огледалото от лицето си или от това, че бях също обръсната заради раните. Аз почти не можех да си отварям устата. Бях с едни метални шини, за да не се свие. И когато мъжът ми за първи път ме целуна всъщност аз се чувствах като балатум".

Бързо и чудовищно насилие. За секунди кожата ѝ пари, пуши, щипе и се свлича. Случаят ѝ е в графа "лека телесна повреда".

"Аз трябваше да съм в кома или трябваше да умра? Никой не мисли за посттравматичния шок. Тези всичките неща в последващото лечение - те изобщо не са леки. Нито телесно, нито психически".

Само за 3 години операциите ѝ стигат двуцифрено число. Само за две десетилетия над 30 българки изживяват същото. Зад видимите им белези стои невидимата борба.

"Аз също си оставих този белег. Защото това показва ти колко си силен. И понякога, когато загубиш себе си и си кажеш "Боже, гледай, вече минаха 21 години. Аз никога не можех да бъда това хубаво момиче, което бях на 27. Вече съм на 50".

Мария Бонева казва, че знае кои са поръчителят и извършителят на нападението.

"Белезите не трябва да притесняват мен. Те трябва да притесняват хората, които са го направили и хората, които са позволили все още те да са безнаказани. Защото по моя случай няма абсолютно никакво развитие поради оттеглени доказателства. И ако нашите управляващи искат лицето на България да бъде буркан с киселина и касапница с ножове - да продължават в същия дух и да няма присъди".

Тя беше една от протестиращите в Стара Загора - срещнала с е с бащата на обезобразеното момиче.

"Баща ѝ ми показа SMS, защото той ѝ показа всички хора как я подкрепят. Тя написа: "Не мога да повярвам".

21 години по-късно случаите им са коренно различни и пак си приличат. Защото раните им разкриха язвите в правосъдието.

Източник: БНТ

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Трябва да сте регистриран потребител за да можете да коментирате. Правилата - тук.

Още новини

Случаен виц

Последни новини